Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2018 11:06 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ 518 Териториалното планиране на България и Балканите 6
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 1444 Коментари: 0 Гласове:
-1

Последна промяна: 04.09.2018 22:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 518
Проект за ново териториално-устройствено планиране на България и Балканите  /  Провинции, градове  агломерации  6

 imageimageimageimage

Предлаганите проекти се основават на законите на гравитацията, формулирани от Нютон и Айнщайн. Като физични закони те съществуват в Космоса и тук, на Земята, а тяхното влияние съпътства всичко в живота ни. Особено силно е изразено в поведението и взаимовлиянието на всички разнородни урбанистични структури.
Възприемайки тези закони, се стремя да усъвършенствам процесите при избор на решение за всяко териториално и пространствено градоустройствено решение, така преосмисляйки ги, че да ни послужат при планирането на местата, в който живеем и се трудим. Тези възможности коментирах в поредица от есета, свързани с архитектурата и градоустройството - „градски ескизи“. Публикувах и статия, в която изразих очакванията, и надеждите си за сполучливо съвременно териториално решение, на приетата тогава, пространствена схема на страната, но, не бях изненадан от резултатите й  -  бяха като старите, но, изпети фалшиво. 

Предложих нови насоки за териториално устройственото планиране на България и Балканите, което щеше да доведе до ново административно устройство, а експлоатацията, на новите пространствени и градоустройствени формации, се надявам да облекчи управлението, администрацията, и контактите ни с органите на ЕС, и ЕК. И днес, проектът притежава своята икономическа стойност – хонорар, срещу който може да се откупи авторството, ако се възприеме.

Чрез  проекта се подчертават и засилват процесите на сближаване вътре, както между новоприсъединилите се държави като цяло, така и между по-старите страни-членки.
Чрез проекта биха могли да се финансират локални, както и големи континентални, и трансрегионални инфраструктурни проекти. 
България, заедно с Румъния може  да формира рамките на Дунавската агломерация, а с Гърция,  Македония, Албания и Сърбия, а и с Турция - да създадат останалите агломерационни форми. Тези пространствени структури са урбанизираното бъдеще на нашите територии като тяхното създаване ще освободи останалата земя и ще я запази екологично чиста, и подходяща, основно, за отдих, и рекреация. Българските, а след това и общите балкански агломерации ще носят характерния белег на географското си рождение. Наличието на река Дунав и Старопланинската верига, които са с посока запад – изток, безусловно, определят появата на няколко паралелни
, едроскроени възможности:

Провинция Дунав
Очевидна е силата на голямата река като структурообразуващ фактор.
Тя носи живот, лесни междуселищни връзки и комуникации, генерира развитието на
производството на енергия, на промишлени комплекси, на хидротехнически и мелиоративни съоръжения, на търговски и културен обмен. Влянието й се чувства до билото на Стара планина.
Откакто човек живее, покрай бреговете й, е течал непрекъснат контакт и постепенна урбанизация. По нейните брегове, преди хилядолетия, са заселени западните и северозападните европейски територии, а, след политическата и териториана промяна на Османската империя, на Балканите навлиза европейската култура.
Предвиждам реализация на една линеарна урбанистична структура по двата бряга на реката, от последователно обвързани малки и по-големи паралелни селища  - с много мостове, свързващи двата бряга, които, само слепите не виждат, че са две части на общо урбанистично тяло. Това е структура с всички необходими функции, осъществени успоредно на речното корито и безспирно течащата вода. Особено ценни са териториите на българския бряг.
Ще се създават междуселищни транспортни комуникации, успоредни на реката, ще се оптимизира постоянният воден транспорт, ще се родят разнообразни производствени мощности, смесени дейности, търговия и уеднаквяване на стандартите на всичко. Ще се създадат, наистина „мостове“ и те ще са "мостовете" на Иво Андрич.
Тази линеарна структура ще е обвързана със сухоземния инфрастроктурен коридор N8, както и с другите линеарно развити образования от посоката юг-север  -
от Солун, София, Видин, Калафат или от Кавала и Александруполис, през Пловдив, Карлово, Троян, Ловеч, Свищов до реката,  
или от Кавала, Хаинбоаз, Русе, Букурещ, както и по транспортната връзка юг–север, успоредна на морския бряг.
Териториалният обхват на тази провинция, обхващаща балканските територии и ще достигне до територията на Кавказкия полуостров, и Украйна на изток ... като водещи, административни и културни центрове, на наша територия, ще бъдат, отново  -  Видин, Русе, Букурещ и Силистра, но и Варна, и Бургас!
В подкрепа на развитието на възможностите на провинцията е и проектът ми „Дунав - Майн – Рейн, свободна икономическа зона за капитали, извън ЕС“, който би могъл да подпомогне стратегията на ЕК за реализацията на проекта й „Долен Дунав“.
Цел на новото териториално, административно и икономическо планиране на България е да допринесе за развитието на отделните провинции като надеждите на провинция „Дунав“ са в силите и възможностите на реката.

Провинция Черно море
Учудващо, но тази зона на градско струпване и развитие, успоредно на морския бряг, виждах, преди години, като най-малко вероятната. За всеобщо съжаление, тя „тръгна” първа. Днес отчитаме, създадени градски структури, прелели се, една в друга, предимно като свръх разрастване на няколко морски и курортни селища. Тази агломерация, само, ще я наблюдаваме, тъй като професионалистите трудно биха могли да й „помогнат”. Съществуващите градски центрове са най-потърпевши и това ще го почувстват,  по-късно.
Ниското професионално ниво на градоустройствените проекти е, само, една от многото, предварително заложени бомби. Престъплението бе подкрепено от всички административни органи на държавата!
Иначе
, съществува красота - бетон, много бетон, пътища и все по-малко природа! Дано, развитието да спре до Балчик и Каварна на север, и до Царево на юг, и да не се разпростира до Мамая, и Кюстенджа или до Истанбул. Основните градски центрове са Бургас, Варна и Кюстенджа.
Тази провинция притежава огромни възможности за просперитет, ако се използват икономическите и търговски контакти с каспийските, и кавказки страни, заедно и пълноценно с капацитета на Черно море .

Провинция Тракия
Обикновено главните човешки пътища, основаващи се на нуждите и връзките между хората, са едни от градообразуващите сили.
Линеарността на големите пътища, естествено създава, възможности за урбанистичните човешки образования.
Независимо, от силно пулсиращите центрове и изтъняващи
те връзки, между останалите селища или невъзможността от създаване на нови, поради природните феномени по трасето й – това е една перфектна човешка урбанизация, чиито примери виждаме, още, в древността, а, и по всички континенти. Наченки съзираме, от години и по трасето София – Истанбул.
Нарекох тази агломерация Тракия, поради това, че пресича цялата тракийска равнина и навързва в линеарното си развитие, доминиращата пространствена гравитация на градовете София, Ихтиман, Пазарджик и Пловдив, Хасково и Свиленград, та, чак до Одрин и Истанбул, и по на изток. Тя е изключително богата на всичко, с разнообразен етнически състав и има категорично изявени центърове като София, Пловдив, Одрин, и най-вече Истанбул, а на запад - Прищина, Скопие, Вльора, Драч и Тирана, Дубровник и другите хърватски пристанища, както Ниш и Белград.
Тя е гръбнак на бъдещето агломерационно развитие в областта на икономиката, културата, транспорта, промишлеността, селското стопанство, бизнеса и обитаването. Вероятно, ще е най-мощното градско струпване на Балканите и ще може да понесе, още територия, дейности и население. Провинция „Тракия“ ще разчита на глобалната мощ на транспортните и инженерни комуникации, които ще я пресичат и обслужват.

Беломорски провинции „Марица“ и „Струма“
Техният живот ще е функция на политическата среда, развитието им ще зависи от добронамереността и икономическите интереси на съседите.
Това са агломерации с богата функционална характеристика, с много икономически и политически заряд. Тук има всичко – пътища, море, планини и реки, история, и етническо разнообразие, сред отлични климатични условия. От тук започва пътят на север. Много синьо море, диви ягоди в планините, еднородна археология - обвързани в едночасов транспортен изохрон, с много колоритен бит, запазени занаяти и туризъм, подходящ за всички. Главните градски центрове на агломерациите са А;ександруполис, Кавала и Кърджали - на изток,  Солун, Скопие и Благоевград - на запад, както Тирана, и другите адриатически пристанища!
Двете провинции ще разчитат на потенциала на бреговете, до които достигат  планините им. Те ще притежават европейски характеристики и балкански образ.
Ако, не се реализират, което е възможно, териториите им могат да се присъединят към провинция Тракия или да се формират и управляват като гръбнак, или като контактни зони, подобно на зоните, върху изцяло българска територия, а по-късно да се трансформират в части, съобразно проекта.

Контактни зони –
Северна Старопланинска агломерация и агломерация Розова долина
Тези територии са пространствено и икономически оформени, и ограничени от планината. Те ще подкрепят доминиращите, в близост до тях, по-силни агломерации.
Планинската верига на Стара планина предоставя среда за развитие и реализация на една линеарна градска структура на север и една на юг. / по проф. Н. Каменов /
Всяка една от тези контактни урбанистични форми ще носи характера и аромата на средата, в която лежи. Те са най-ценните за обитаване, култура, спорт, туризъм и история, балнеология и екология, от цялата територия на страната като трябва да се управляват професионално, и разумно. Водещите центрове са Ловеч и Велико Търново, на север, и Казанлък, на юг. Към тях тангират части и от други, зависими и специфични, контактни зони, с близки функционални характеристики. На север - това са части от източна Мизия и Лудогорието,  а от Източна Тракия - земите на Странджа, Сакар и Бакъджиците.  По северните предпланини на Родопите е, също вероятно, да се роди, несамостоятелна контактна единица, но за там, живота й ще ни подскаже решението.
Тези урбанистични форми са подчинени и защитени от богатствата на планините. Затова са малки и с изключително подвижни характеристики.
Могат да се реализират и като структурни екементи на едрорешената структура на коридир N8.

Провинция София
Урбанистичното струпване не се нуждае от коментар. Неговите гравитационни сили оказват и ще оказват, все по-силно, влияние върху цялата територия на страната и на Балканите. Превъзхождат го, единствено, мощта и параметрите на Истанбул, но те са притежание на най-голямата европейска урбанистична формация, чиято сила би могла да се конкурира, единствено от мощта на трасето на коридор N8, и с намалелите възможности на транспортната структура на Игнатия, успоредна на беломорския бряг. 

На територията на България тези сили ще продължат да изпитват и ограничаващото влияние на концентрираната административна власт. Надявам се, че с осъществяване на предлаганото решение ще се постигне, макар и постепенно, децентрализация - цел, на която са и самите проекти.
Провинцията ще използва и в бъдеще средищното си местоположение, изградената транспортна инфраструктура, и огромния интелектуален потенциал на младото й население като непрекъснато ще се стреми да привлече още територия, и още по-млади жители, предлагайки им чудеса, за да не остарее.

Европейски регион Балкани

Той ще обхваща и управлява бъдещите провинции и контактни зони на територията на България и Балканите, а опитът за териториално  разпределение на България, има основание, да е причина за ново регионално териториално планиране и на европейския югоизток, след предложените паралелни проекти "Дунав - Майн - Рейн" и мощния гръбнак на трасето на еврорегион " Тракия". Тази задача ще е изненада и за професионалистите в отделните балкански страни.

Необходимо е да се създаде балкански орган за управление на териториално-пространствените и икономическите процеси, свързани с динамиката на настоящето и предстоящото членство на балканските страни в Съюза.
Както предложих, ще се наложи създаването на център, който да прогнозира, проектира и управлява териториално-устройственото и пространствено бъдеще на Новите Балкани. Повече за него – в следващия ескиз.

п.п.  Ще добавя и градски ескизи NN 8 и 570.
мп

 

 

 

 

 




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 1381229
Постинги: 1696
Коментари: 16
Гласове: 472
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031