Първият въпрос, на който ОСГТК на ВКС дава отговор е свързан с принудителните действия, извършвани спрямо несеквестируеми обекти и началният и крайният момент, в който длъжникът има право да подаде жалба по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Несеквестируемостта по чл. 444 и чл. 446 от ГПК защитава имуществените права на длъжника, необходими за нормалното му съществуване и за издръжката на неговото семейство. Несеквестируемостта представлява забрана държавните и частните съдебни изпълнители да насочват принудителното изпълнение върху несеквестируемите обекти /например да продават единственото ви жилище или да събират определена сума пари/.

ВКС прави разграничение в правния режим според това дали се касае за потребими или непотребими несеквестируеми вещи, когато незаконосъобразно са изнесени на публична продан и дали се касае за несеквестируеми парични вземания.

Според ВКС върху непотребимите вещи /такава вещ е и единственото несеквестируемо жилище на длъжника/  може да бъдат налагани запори и възбрани и те да бъдат описвани, като относно единственото жилище по изключение, когато длъжникът отсъства и никой от домашните му не изрази съгласие да го стопанисва, то може да бъде предадено за пазене на трето лице пазач. Съгласно тълкуването на ВКС, несеквестируемостта не се накърнява от подобни действия, т.е. забраната непотребимите вещи да бъдат осребрявани чрез публична продан не се засяга от извършването на запори, възбрани, описи и предаване на трето лице пазач.  Подобно разрешение не намира правна опора в закона и е предпоставка за неправомерно и противозаконно начисляване на такси от страна на частните съдебни изпълнители за налагането, впоследствие за вдигането на запора или възбраната, за извършването на опис и за извършването на необосновани разноски за назначаването на третото лице пазач. По този начин патримониумът на длъжника ще бъде допълнително обременяван и утежняван с допълнителни разходи, за които няма никакво юридическо основание да бъдат в него тежест. Казано с прости думи, независимо че съдебните изпълнители нямат право да продават определени вещи, ВКС отвори пътя недобросъвестните от тях да налагат на длъжниците заплащането на ненужни такси за извършването на посочените по – горе действия. Приемайки тълкувателното решение, ВКС узаконява и легитимира съществуващите порочни практики на редица частни съдебни изпълнители да се облагодетелстват за сметка на длъжниците по изпълнителните дела.

По отношение на потребимите несеквестируеми вещи /храна за хора и животни, посадъчен материал и горива/ и паричните вземания /за доходи от трудови и граждански договори и от пенсии/ подходът на ВКС е различен, като съгласно решението налагането на запор върху тях е несъвместим с несеквестируемостта и независимо от запора, който в тези случаи е незаконен, длъжникът има право да се разпорежда с тях /да ги продава, дарява, замеря, за парите казано най-просто да ги харчи/. По отношение на паричните вземания, ВКС уточнява че при частична несеквестируемост, запорът има действие само спрямо секвестируемата съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК част от тях. Ако третото задължено лице /работодател, НОИ, съконтрагент по граждански договор, банка, наемател и т.н./плати погрешно на частния или държавен съдебен изпълнител, последният е длъжен да ги върне на длъжника.

Ако съдебният изпълнител не ви върне доброволно удържаното, Вие имате право да подадете жалба в едноседмичен срок пред съответния Окръжен съд по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Съгласно приетото в тълкувателното решение, жалбата ви следва да бъде подадена в едноседмичния срок, който започва да тече в различни моменти според вида на имуществото:

1. Имате право да обжалвате насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество и преди официално да сте уведомени за наложените запори и възбрани;
2. Относно паричните вземания от трети лица /работодател, банка и т.н./, срокът тече от получаването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато не сте получили съобщение за запор или когато запорът е наложен върху частично несеквестируемо вземане – от момента, в който сте узнали, че третото лице е платило на съдебния изпълнител. Ако сте пропуснали да обжалвате в този срок, макар и да не можете вече да постигнете вдигане на запора, имате право да искате от съдебния изпълнител да ви върне неправомерно удържаните суми, ако той не ги е предал вече на кредитора и да обжалвате в законоустановения тридневен срок разпределението, което се извършва по реда на чл. 460 от ГПК. Ако не сте се възползвали и от тези възможности, то имате право да заведете дело срещу съдебния изпълнител и по исков път да претендирате да ви заплати обезщетение за претърпените от вас вреди от извършването на удръжки върху несеквестируеми доходи. Изразявам своите опасения, че при извършеното от ВКС тълкуване, редица частни съдебни изпълнители просто няма да изпращат съобщения за наложени запори върху изцяло несеквестируемите вземания и при буквално правоприлагане на тълкувателното решение, редица длъжници ще бъдат лишени от правосъдие и съдебна закрила за защита на правата си.
3. По отношение на вещите, срокът за обжалване започва да тече от връчването на съобщение за насрочване на проданта. Ако сте пропуснали този срок, имате правото да искате от съдебния изпълнител да прекрати проданта в срок до издаването на постановление за възлагане, а ако той вече е издал това постановление имате право да поискате той да не превежда събраната от проданта сума на кредитора, а да я възстанови на вас. Имате и правото да обжалвате разпределението, извършвано по реда на чл. 460 от ГПК, НО СЪГЛАСНО ТЪЛКУВАТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ НЯМАТЕ ПРАВО ДА ОБЖАЛВАТЕ САМОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ ПОЗОВАВАЙКИ СЕ НА НЕСЕКВЕСТИРУЕМОСТТА НА ИМУЩЕСТВОТО, ПРЕДМЕТ НА ПРОДАНТА. Отново не виждам юридическа обосновка за това тълкуване от страна на ВКС, което създава предпоставки за правонарушения от страна на дълбоко компроментиралите се в обществото частни съдебни изпълнители, които многократно вече извършиха продани на единствени жилища на длъжници, независимо че съгласно ГПК същите не могат да бъдат осребрявани като несеквестируеми.

На последно място, предмет на жалбата по чл. 435, ал. 2 от ГПК в горните случаи следва да бъде само проданта на несеквестируема вещ, респ. насочване на изпълнението върху несеквестируеми вземания, но не и отделни действия като налагане на запор, възбрана, опис и т.н. За последните Окръжният съд ще ги отмени и без да сте поискали това в жалбата си, ако е установил насочване на изпълнението върху несеквестируеми обекти.

Съгласно пункт 2 от Тълкувателното решение, „При наличието на наложени запори върху движими вещи, необрани насаждения и плодове е допустимо насрочването на друга публична продан на същите, ако тези вещи не са изнесени за продан на борса или в магазин. Недопустимо е, при тези условия, насрочването на публична продан на движими вещи, които са изнесени за продан на борса или в магазин.  Извършената при тези условия публична продан, без разрешение на районния съд, поражда вещнопрехвърлително действие, въпреки нарушението.Разпоредбата на чл. 473 ГПК не намира приложение при насочване на изпълнение върху недвижими вещи и вземания на длъжника. Районният съд разрешава извършването на продан за изпълнение на вземането на последващ (конкуриращ) взискател, когато няма протичаща продан по вписан в регистъра протокол за поставяне на обявленията по чл. 477, ал. 3, изр. 2 ГПК от предходен взискател, както и когато протоколът от предходен взискател е вписан повече от един месец след извършването на описа или обявената продан е втора или последваща, а конкуриращият взискател е спазил месечния срок от извършването на описа за неговото вземане. Районният съд отказва исканото разрешение, когато протича продан по вписан в регистъра протокол за поставяне на обявление по чл. 477, ал. 3, изр. 2 ГПК от предходен взискател, освен ако протичащата продан е обявена повече от месец след извършването на описа или е втора или последваща, а конкуриращият взискател е спазил месечния срок”.

В Тълкувателното решение се акцентира върху обстоятелството, че идеята на законодателят е да не се образуват паралелни публични продани на един и същ недвижим имот, което е предпоставка за злоупотреба с права. На практика са налице редица закононарушения, извършвани от частни съдебни изпълнители, които образуват втори, трети и прочее публични продани на един и същ имот, независимо от обстоятелството, че от вписаната върху него възбрана е ясно, че има вече насрочена първа продан, като целта е неправомерно събиране на такси в тежест на длъжника, което уврежда и правата на последващите кредитори, които не могат да се удовлетворят от паралелните нестанали продани.

Според ВКС, режимът спрямо движимите вещи е различен, като разпоредбата на чл. 473 от ГПК предотвратява инициирането на изпълнителни дела от мними, привидни кредитори, които целят избягването на проданта на движими вещи чрез образуване на изпълнителни производства чрез фиктивни вземания спрямо длъжниците и чрез шиканиране на процеса.

 По силата на т. 3 от тълкувателното решение, запорът на парично вземане по трудов договор, за друго възнаграждение за труд по граждански договори и за пенсия е незаконен, когато тези доходи са в размер, равен на минималната работна заплата –длъжникът има гарантиран екзистенц минимум в размер на МРЗ независимо от размера на целия му доход и без значение, че има  запор, който макар че е наложен, не се разпростира и не обхваща гарантираният екзистенц минимум. Когато имате запор и получавате доходи над размера на минималната работна заплата, той има действие само по отношение на сумите, които са над размера на минималната работна заплата. Т.е. всеки длъжник има гарантиран минимум за съществуване от неговите доходи, равен на минималната работна заплата, а над нея  удръжки му се правят по правилата на чл. 446, ал. 1 от ГПК  съобразно залегналите в тази норма критерии: размер на месечния доход и брой на децата на длъжника, които той издържа. Според  ВКС, „ Какъвто и да е източникът на дохода, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници – минималната работна заплата, която при действието на закона постепенно нараства от 220,00 лева (в периода 01.01.2008 – 31.12.2008 г.) до 340,00 лева (в периода 01.01.2015 – 30.06.2015 г. ) и 380,00 лева, какъвто ще е нейният размер от 01.07.2015 г. Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на дохода (след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа. Когато длъжникът получава над 1.200,00 лева месечно, секвестируема е горницата над 600,00 лв., ако длъжникът е без деца, и горницата над 800,00 лв., ако е с деца, които той издържа. И в този случай (при доход над 1.200,00 лева) несеквестируемата част е определена абсолютно – като несеквестируем максимум. Несеквестируемата част е определена относително, когато длъжникът получава между несеквестируемия минимум и 1.200,00 лева месечно.”

Ако третото задължено лице /работодател, НОИ, съконтрагент по граждански договор, банка и т.н./ погрешно изплати на частния съдебен изпълнител несеквестируеми доходи, последният е длъжен да възстанови на длъжника тези суми.

Също така, в пункт трети от тълкувателното решение се преодолява порочната практика на частните съдебни изпълнители да тълкуват като несеквестируеми само вземанията за пенсии, не и тези по трудовите и граждански договори.

В точка четвърта от тълкувателното решение, ВКС дава отговор на противоречиво решавания от съдилищата въпрос кой назначава служебен адвокат в случаите по чл. 430 от ГПК, в които длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, както и с особено опасното за длъжниците призоваване чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. ВКС е приел, че „Районният съд по местоизпълнението /а не съдебният изпълнител, бел. моя/ назначава особен представител на длъжника, ако при пристъпването към изпълнение той има регистриран постоянен и настоящ адрес, но не може да бъде намерен там, нито може да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението и длъжникът не се е явил да го получи в указания двуседмичен срок.”

Петият въпрос, на който се дава отговор в тълкувателното решение е кои са кредиторите които се считат за присъединени по реда на глава 41-ва от ГПК. ВКС приема, че всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Без значение е дали запорът или възбраната са наложени в обезпечително, или в изпълнително производство. Всички кредитори с наложени запори и възбрани върху вещ, като присъединени по право (не по тяхна молба), се уведомяват от съдебния изпълнител за насочването на изпълнението, за насрочването на описа и проданта, както и за разпределението; а всички кредитори с наложени запори върху парично вземане, като присъединени по право (не по тяхна молба), се уведомяват от съдебния изпълнител, ако той извършва разпределението на платената от третото задължено лице сума.

С приетото разрешение от ВКС се увеличава защитата на кредиторите и на длъжниците, тъй като на практика са много чести случаите, в които частни съдебни изпълнители извършват паралелни конкуриращи се продани на една и съща вещ, за което начисляват необосновани такси за длъжника, а кредиторите не могат да удовлетворят своите вземания.

Шестият пункт  от тълкувателното решение касае въпроса кои разноски са с привилегии /т.е. за тях даден кредитор има право да получи пари от публичната продан преди останалите кредитори/, какъв е техният ред и кои кредитори са хирографарни относно разноските, т.е. без да се ползват от  привилегиите, регламентирани в чл. 136 от Закона за задълженията и договорите.

 Според ОСГТК на ВКС не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. С такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат. Разноските на първоначалния взискател за обезпечението на иска срещу длъжника чрез налагане на запор или възбрана върху събраното вземане или осребрената вещ, постъпленията, от които се разпределят, се ползват с привилегия, но когато в разпределението участват присъединени кредитори със специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗЗД, разноските се включват след тях – в реда преди първата по ред обща привилегия; а когато в разпределението участват и кредитори с привилегия по чл. 16, ал. 3 ЗОЗ – преди техния ред. Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД разноските за други, реализирани по искане на първоначалния взискател изпълнителни способи нито разноските, направени от него за изпълнителни способи, които не са приложени. Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД разноските на първоначалния взискател, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение в производството по издаване на изпълнителния лист. Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях. Тези разноски се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД и когато са направени от първоначалния взискател; но когато в разпределението участват заложни и ипотекарни кредитори, на които оспорените с иск сделки не са противопоставими поради поредността на учредяването на залога или ипотеката, както и други присъединени кредитори със специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗД, те се включват след тях – в реда преди първата по ред обща привилегия; а когато в разпределението участват и кредитори с привилегия по чл. 16, ал. 3 ЗОЗ – преди техния ред.

 В точка 7. от решението, ВКС тълкува закона, че вземането, обезпечено с ипотека, вписана след вписването на възбрана върху имота се удовлетворява в реда на хирографарните кредитори. Т.е. ако има наложена възбрана от друг кредитор върху един недвижим имот и вие след това впишете ипотека върху същият имот, обезпеченият с възбрана кредитор ще има право да получи преди вас парите ,събрани от публичната продан на този имот.

С точка  8 от решението, ВКС тълкува ограничително процесуалния закон, прилага буквата му, а не неговия дух и приема, че на обжалване на постановлението за възлагане по реда на чл.435, ал. 3 от ГПК подлежат единствено „действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане”. Така длъжниците, които са ощетени от неправомерните действия на частните съдебни изпълнители не могат да се защитят и да се позовават на аргументите, възприемани досега в част от съдебната практика, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно, ако не са получили покана за доброволно изпълнение, ако не са надлежно уведомени за извършвания опис или за публичната продан, ако оценката на имота не представлява справедливата пазарна стойност, определена по реда на чл. 468, ал. 2 от ГПК с помощта на вещо лице /тъй като съдебен изпълнител, който да притежава специална правоспособност и нужната квалификация за определяне на цената на недвижим имот, не съм срещала/ и други обстоятелства, които аз и редица съдебни състави считаме, че са част от фактическия състав на публичната продан. ВКС възприе разрешение на този въпрос изцяло в интерес на гилдията на частните съдебни изпълнители и срещу интересите на длъжниците.

Деветото разрешение, дадено от ВКС касае тълкуването на чл. 494, ал.2, изр. 2 от ГПК, съгласно който след като са проведени две публични продани на недвижим имот, взискателят има право да поиска в едноседмичен срок определяне на нова начална цена, в противен случай имотът следва да се освободи от изпълнение и наложената възбрана да бъде вдигната. Спор в съдебната практика и в правната доктрина предизвикваше смисълът на термина „нова начална цена” – дали това означава, че съдебният изпълнител трябва да извърши нова оценка по реда на чл. 468 от ГПК или има право произволно да определи цената, от която ще се извърши следващата трета публична продан, съответно последващите продани /един имот може да бъде изнасят на публични продани без ограничения в броя им/.Спорът съвсем не е теоретичен, тъй като привържениците на второто тълкуване, създадоха предпоставки един недвижим имот да бъде продаван без никакви ясни правила за определяне на началната цена, което доведе до изключително занижаване на стойността на имотите, предмет на проданта.  Тези лобисти на интересите на частните съдебни изпълнители повтаряха тяхната мантра, че „Пазарна е тази стойност, на която един имот може да се продаде на пазара” без да отчитат обстоятелството, че процедурите за публична продан по реда на ГПК нямат нищо общо с нормалните пазарни сделки, а се извършват в кратки срокове и по особени правила, заплащането от страна на наддавачите в проданта също се реализира в краткия седмодневен срок /т.е. необходимо е наддавачът да разполага със финансови средства в наличност, без друг достъп до финансиране на покупката/ и други релевантни факти /промяна на търсенето на недвижим имот в даден ареал между отделните продани, необходимостта от използването на по-адекватни методи за оценка на имота и др./. ВКС възприе първото справедливо тълкуване на процесуалният закон и постави изисквания в случаите, в които „и новата продан с начална цена 80 на сто от предходната е обявена за нестанала, по искане на взискателя, съдебният изпълнител определя нова начална цена по реда на чл. 468 ГПК”.

Десетият въпрос, на който отговаря ВКС касае един много важен в практиката въпрос за прекратяването на изпълнителното дело в случаите по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В съдебната практика съществуваха увреждащи интересите на длъжниците актове, съгласно които прекратяването когато не са извършвани изпълнителни действия в продължение на две години настъпваше не въз основа на силата на закона, ex lege чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а беше необходимо съдебният изпълнител да издаде постановление, с което да прекрати производството. Мнозина съдебни изпълнители съсипваха длъжниците, отказвайки да издадат прекратително постановление с цел да събират недължими им, неправомерно начислени такси, като на практика рекетираха и тормозеха длъжниците. ВКС прие справедливо разрешение, че „когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Според ВКС, прекъсването на давността е свързано с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):

• насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
• присъединяването на кредитора,
• възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
• извършването на опис и оценка на вещ,
• назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Бъдете особено внимателни, защото според ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността следните действия: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Според  точка 11 от Тълкувателното решение, съдебните изпълнители могат да водят изпълнителното дело и без взискателят да е внесъл дължимите за образуването и развитието на делото такси /те ще бъдат събирани от длъжниците/, но несъбирането на авансово дължимите им такси е основание да се обърнете към Дисциплинарния съвет на камарата на частните съдебни изпълнители /по отношение само на частните съдебни изпълнители/ и към Инспектората към Министерство на правосъдието /относно както държавните, така и частните съдебни изпълнители/, за да им бъде образувано дисциплинарно дело.

Дванадесетият въпрос, с който се занимава ВКС е относно давностният срок, с който се погасява възможността частните съдебни изпълнители да бъдат наказвани. ВКС приема, че „дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 ЗЧСИ се погасява по давност, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от министъра на правосъдието или от Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители. Председателят на дисциплинарната комисия не образува дисциплинарно производство, а образуваното се прекратява от дисциплинарния състав, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран преди изтичането на давностния срок”. Това означава следното: съгласно чл. 69, ал. 1 от Закона за ЧСИ, „Дисциплинарната отговорност се погасява с шестмесечна давност от откриване на нарушението, но не по – късно от три години от извършването”. Съгласно приетото в тълкувателното решение, не е важно дали не е наложено наказание в този шестмесечен, респективно три годишен срок, а е важно в този срок Министъра на правосъдието или Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители да са сезирали дисциплинарната комисия към Камарата на ЧСИ.  При бездействие от тяхна страна, вашите права независимо от закононарушението, няма как да бъдат санкционирани чрез образуване на дисциплинарно производство срещу съответния частен съдебен изпълнител. Но дори и да сте изпуснали срока, имате право да съдите частният съдебен изпълнител за причинените ви вреди /бел. моя/ по реда на чл. 74 от ЗЧСИ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 441 от ГПК.

Съгласно т. 13 от решението на ВКС, когато длъжникът продаде несеквестируемо съгласно чл. 444 от ГПК имущество /например единственото му жилище/, паричната сума, получена от продажбата е секвестируема и може да ви бъде удържана от съдебния изпълнител.

По отношение на несеквестируемите социалните плащания по чл.  114а КСО –  за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за бременност и раждане, за отглеждане на малко дете, за инвалидност, за безработица, парични помощи за профилактика и рехабилитация и за помощно-технически средства, свързани с увреждането и др. – е целесъобразно да откриете отделна банкова сметка, защото така най-лесно може да се защитите срещу незаконосъобразното принудително изпълнение върху тези доходи. Дори и да нямате отделна банкова сметка, а да ги получавате заедно с други секвестируеми плащания, съдебните изпълнители нямат право да правят удръжки върху тях.

По отношение на трудовото възнаграждение, на другите възнаграждения за труд и пенсиите, които се получават по банкова сметка, ВКС прави следното разграничение: доходите от такива вземания, които са постъпили по сметката ви в продължение на месеците, преди „последното по ред „плащане” представляват спестявания и подлежат на принудително изпълнение /ще ви бъдат удържани/.. Според ВКС несеквестируемостта обхваща следващите по ред плащания, т.е. не можете да се позовавате на несеквестируемостта на минали ваши доходи от трудови и граждански договори и от пенсии /те са спестявания/, а само на настоящите такива доходи.

За да получите защита е необходимо съдебният изпълнител да бъде уведомен, че по банковата Ви сметка постъпват социални плащания, респ. доходи от трудово правоотношение, от граждански договор или от пенсии, тъй като той не може да знае какъв е произходът на авоарите по банковата сметка. За целта следва банката или  работодателят да уведомят съдебния изпълнител за произхода на наличностите или да се разберете с касиера на фирмата, в която работите да ви изплаща касово несеквестируемата част, а остатъкът да превежда по банковата ви сметка. В случаите на неправомерни удръжки, за съдебният изпълнител възниква задължение да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума.

В пункт 14 на тълкувателното решение се дава важен отговор относно прекъсването на течението на погасителната давност по заповедното производство по ГПК и е важен за всички кредитополучатели и другите потърпевши, за които се твърди че имат задължения, когато кредитори – реални или мними- се снабдяват с изпълнителни листа по реда на чл. 417 от ГПК. Съгласно задължителното тълкуване, формирано в това решение на ВКС, със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 или чл. 417 от ГПК не се прекъсва давността. Тя се прекъсва едва с предявяването  на иск за съществуването на вземането, като съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Ако иск не е предявен или е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, давността не се счита за прекъсната със заявлението за издаване на заповед за изпълнение.