Адвокат Веска Волева*, специално за Faktor.bg

http://bultimes.com/malchanieto-na-agnetata-prevarna-bankite-v-obiknoveni-kradtsi/

Проблемът с банките е многостранен и не следва да се затваря в тесните рамки на парите и финансите. Поне в България. Този въпрос у нас е „опростен” до такава степен, че освен финансисти, по него никой няма право да говори. И не само това – съществувайки, този проблем се отразява пагубно на управлението на държавата. Дори кой да е бъдещ министър-председател – се обсъжда единствено от средите на банкерите. Бидейки подвластни на някои дълбоко вкоренени мантри, ние всички повтаряме в несвяст: парите обичат тишината, банките ни са по-стабилни от европейските; законодателството ни в банковия сектор е много добро, банките действат пазарно и справедливо, само банкерите знаят как се формира лихвата, базовият лихвен процент е Светая Светих и не следва да се коментира, не ни е нужна европейска регулация, да се държим всички здраво, България е бедна държава.

Това са девет мита, които могат да бъдат оборени:

Парите обичат тишината – фалшив мит.

Парите обичат почтеността. Всичко, покрито с тишина и тайни дава възможност за злоупотреби, още повече, че става въпрос за нашите пари. Защото парите на държавата също са наши. И защото нашите „избраници” също обичат тишината около обвързаностите си и злоупотребата със служебното си положение. Въпросът с тишината е опрял до кокала и ако не го изчистим ще жертваме почтеността. Не случайно политиците вкупом при първата явна индикация за банкова /или политическа/ злоупотреба пожарно предложиха промяна в Наказателния кодекс. И не само това, а бе на косъм приемането му. Всички правила, които знаем относно правенето на закони, бяха не просто погазени, а бяха смачкани от валяка на политическите интереси.

Банките ни са по-стабилни от европейските – лъжа. Нашите банки са провинциални крадци. В провинцията /т.е. България/ има местни обичаи, съгласно които, ако си някакъв местен първенец, всички трябва да ти свалят шапка и да приемат глупостите ти за последна истина. Не вярвам домораслите ни банкери, ако са такива в Европейска банка, да им бъде позволено да смъкват там приетата за нормална в България лихва – 10 -15 процента. При положение, че по света лихвата е 3-4 процента. Само нашите банкери говорят с презрение за обективните световни критерии – юрибор, либор и други, които естествено се отнасят и към софибора /индекс за кредитите в лева/ и измислят всякакви други основания да вдигат лихвата до небето, но никога да не я свалят. Статистиката и отчетността ни никога не взема предвид действително взетата по кредитите лихва, тъй като с нея се издевателства върху кредитополучателите в течение на целия срок на договора, но в измислената им статистика се отчита само номиналната такава, т.е. вписаната в началото на договора. А тя никога не пада, каквито и да са нивата на обективните индекси.

Разбрахте ли защо банките ни са „стабилни” – не защото банкерите ни са добри, не защото умеят да правят пари с банкерските си умения, а защото изсмукаха жизнените сокове на България като иззеха активите и на бизнеса и на хората. Тази възможност им бе предоставена с широк жест от политиците, които, никой не се съмнява, участват в лапането.

Законодателството ни в банковия сектор е много добро – лъжа.

Това са глупости за наивници. Законодателството ни в банковия сектор /както и във всички останали сектори/ е подлога на банките. Те са поставени над всички субекти в държавата, дадени са им държавнически права, в ръцете им е живота и бизнеса на всеки от нас. С едно мръдване на пръста на съответния банкер – и отиваш в небитието. Няма съд, няма доказателства, няма състезание, няма спор. Както сполучливо се изрази един потърпевш – първо те застрелват, а после се решава дали е правилно. Многобройните инициативи пред Народното събрание за промяна на това порочно законодателство срещнаха ехидно мълчание. Или най-много някой да пусне мантрата за банковата стабилност. Ако аз бях на тяхно място щях да извърша най-простото нещо – да поръчам един анализ за това как е решен законодателно този въпрос във всички европейски страни – имат ли там чл. 417 от Гражданско процесуалния кодекс относно банките, може ли в Европа само по извлечение от сметка на банката да сринат живота ти без да можеш да се защитиш по никакъв начин, може ли да ти продадат на безценица апартамента, в който живееш, без да има къде да се оплачеш и т.н и т. н.

В Корпоративна търговска банка раздавали кредити на свързани фирми – ами то не е забранено от закона. От кога говорим за необходимост от задължения на банкерите при развращаващата власт, която им е дадена. Това, което се случи с КТБ е резон във всички останали банки. И няма защо да се жалваме, тъй като това положение е бетонирано законодателно. И затова ще има и други фалити на банки, и други награбили се и поучаващи ни от чужбина банкери.

А БНБ – отдадена на тотален слугинаж. Кой проследи какви нормативи пъргаво издава тя? Кой й предостави суверенитета си и в замяна на какво? Само проследяването на Наредба № 9, която постепенно и полека отмени забраната да се трупа лихва върху лихва ще отговори на въпроса какви са най-новите модни тенденции в българското банково законодателство. Самовлюбеният банков сфинкс моментално предложи цензура за всички, които не го гледат с обожание. А естественото продължение на тази наглост, наречено Цонев, за малко да го пробута в проваления парламент.

За тази изумителна взаимовръзка говори условието, което банковият сфинкс постави на Парламента – първо изберете мой заместник и /ако аз го одобря/, ще подам оставка. Нечувана наглост и парвенющина. Но сигурно си го заслужаваме.

Банките действат пазарно и справедливо – лъжа.