Въпреки растящата свръхзадлъжнялост на българското население все още голяма част от гражданите не са изпаднали в неплатежеспособност и продължават да предоговарят задълженията си и да полагат огромни усилия да бъдат изрядни платци. В тази ситуация силата на лихварското статукво е проблем, който води до това длъжниците да продължават да бъдат задължени на чуждестранни кредитори, които под формата на банки, лизингови дружества, финансови институции поставят българските граждани в непосилна задлъжнялост.

физическо лице, което е:

-          свръхзадлъжняло, тоест имуществото му има стойност, която е обективно недостатъчна да удоволетвори всички кредитори.

-          трайно неплатежеспособно, тоест лице което е в състояние на невъзможност за изплащане на изискуеми парични задължения. Това затруднение следва да бъде ясно, че е непреодолимо и не е временно.

Кога длъжникът следва да обяви неплатежоспособност?

Считаме, че когато длъжникът в продължение на най-малко три месеца не може точно и пълно да изплаща всичките си задължения или част от тях, то същия следва да стартира процедурите предхождащи обявяването на фалита. При условие, че се изчерпят всички възможности за възстановяване, то същият следва да обяви неплатежоспособност.

Длъжникът следва да обяви неплатежоспособност при условие, че е изпаднал в такова състояние в знак на добросъвестност и към кредиторите, поради това, че неплатежоспособнастта му застрашава интересите на кредиторите. Когато един длъжник е изпаднал в неплатежоспособност и са изчерпани всички други възможности по предходните процедури, то считаме че той е длъжен да обяви несъстоятелността си към всичките си кредитори.

Именно с обявяването на неплатежоспособността си длъжникът напълно спира изплащане задълженията си поради обективното си състояние на невъзможност за плащане.

Основна разлика между несъстоятелността на юридическото и физическото лице

В много от националните закони на други държави, чрез обявяване на неплатежоспособността си длъжникът търси защита от кредиторите и в същото време предава всичките си имуществени права на разположение на кредиторите. Основната разлика между търговската несъстоятелност и личната е в това, че след осребряване на цялото имущество на търговското дружество, то същото се заличава от търговския регистър и престава да съществува в правния мир. При физическото лице след разпродажба на имуществото му, същото не може да бъде закрито и се търси освобождаване от остатъчната задлъжнялост след приключване на процедурата, тоест въвежда се института „освобождаване от дълг”.

От къде лице, което е изпаднало в състояние на неплатежоспособност може да черпи права и да обяви лична несъстоятелност?

Липсата на подробна уредба на несъстоятелността на физическите лица в националната ни правна система не отразява в достатъчна степен настоящите приоритети на Европейския съюз и националните практики в областта на правото на несъстоятелността, и по – специално действията за насърчаване възстановяването на физическите лица, изпаднали в тежко, трайно финансово затруднение.

Именно поради това, че на национално ниво е налице липса на подробна уредба урегулираща обществените отношения касаещи личната несъстоятелност, силно са ограничени следните права на физическите лица - правото на собственост, свободата на стопанска дейност и правото на труд, свободата на движение и пребиваване, както и правото на ефективни средства за защита и на справедлив съдебен процес заложени в Хартата на основните права, което е в противоречие със стратегията на Съюза за ефективно прилагане на Хартата на основните права на ЕС.

Но съгласно Европейското право в Регламент (ЕО) № 1346/2000 (параграф 9) относно производството по несъстоятелност изрично е посочено, че той следва да се прилага за национални производства по несъстоятелност, независимо дали длъжникът е физическо или юридическо лице, частно лице или търговец.Така този Регламент урежда правното основание на всеки един длъжник да обяви несъстоятелност, като се определят общите рамки свързани с процедурата. В Австрия, Белгия, Чешка република, Кипър, Германия, Латвия, Малта, Нидерландия, Полша, Словения, Великобритания и в източна Франция (Bas-Rhin, Haut Rhin, Modeslle) са страните където общото законодателство относно несъстоятелността се прилага и за свръхзадлъжнели частни лица. Във Великобритания някои от процедурите, открити по отношение свръхзадлъжнели физически лица, попадат в обхвата на регламента (фалит, индивидуална доброволна договореност, фидуциарен акт, запориране), докато други (заповеди за облекчаване на дълговете, планове за управление на дълговете) не попадат в обхвата.

Една от основните цели на регламента е да се гарантира, че решение за образуване на производство по несъстоятелност и последиците от него, независимо дали по отношение на физически или юридически лица, се признават в рамките на Съюза.

Съгласно чл. 249,2 от Договорът за създаване на Европеската Общност, регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки, т. е. регламентите имат характер на нормативен акт и не се налага тяхното транспониране на национално ниво.

Така Регламент (ЕО) № 1346/2000 има директен ефект- поражда направо права и задължения за всички субекти на правото на Общността. Всяко физическо лице може да се позове на директния ефект на Регламент (ЕО) № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност, за да получи съдебна защита на придобити по силата на акта индивидуални права пред националния си съд за обявяване на лична несъстоятелност.