Познатият се обръща към съдия-изпълнител. Той предприема различни мерки за събиране на дълга, с една от които на Иванов се забранява да напуска страната. Заповедта се издава от шефа на областната полиция - той е длъжен да я напише, след като съдия-изпълнителят я е поискал и е представил нужните документи.

Иванов може и да не е разбрал, че няма право да пътува в чужбина, въпреки че законът предвижда той да бъде уведомен. След две-три години си намира работа в европейска държава, но на границата го спират - името му е в компютрите.

Пътуването му се проваля. Единственото, което може да направи, е да атакува забраната за напускане на страната. Пише жалба до административния съд в областния град по местоживеене и плаща 10 лв. такса.

Не е необходимо да я занесе лично, можа да я пусне и по пощата. Не е нужно да си наема адвокат - достатъчно е ясно и кратко да опише какъв е проблемът му и какво иска. Не е длъжен да се яви и на делото.

Не е проблем, ако няма копие от заповедта, с която му забраняват да пътува в чужбина. Съдът ще информира шефа на областната полиция за делото и той ще предостави всички документи по случая.

След края на процеса единственото решение, което може да напише съдията, е: "Отменям заповедта." Не може да я потвърди, защото Иванов е и европейски гражданин и като такъв има права. Едно от тях е да се пътува свободно до държавите - членки на Европейския съюз.

Това следва от тълкувателно решение №2 на Общото събрание на Върховния административен съд (ВАС), обявено през изминалата седмица. Висшите магистрати наредиха на колегите си от 28-те регионални административни съдилища да отменят забраната за напускане на страната заради голям частен дълг - над 5000 лв. За по-малка сума законът не предвижда такава принудителна административна мярка.

Решението важи за всички българи, които имат големи неплатени сметки за парно, ток и вода, дължат солидни суми на фирми и познати, закъсняват с вноски по кредит.

Всеки длъжник, на когото е забранено или ще бъде забранено да напуска страната, трябва да се обърне към административния съд, ако иска да пътува свободно в Европа. Но не и извън държавите - членки на ЕС - за всички останали страни магистратите ще продължат да потвърждават забраните.

Има и друго ограничение - от решението не могат да се възползват граждани и фирми, които дължат над 5000 лв. на хазната. В тези случаи забраната за напускане на страната се налага пак от МВР, но по искане на данъчните служби и по друг закон и процедура.

Как се стигна до тълкувателното решение на ВАС? Години наред по искане на съдия-изпълнители, най-често частни, полицейски началници забраняваха на граждани с над 5000 лв. частен дълг, които не са представили надлежно обезпечение, да напускат страната. Сред спрените да пътуват в чужбина заради необслужван банков кредит бе и екстреньорът на "червените" Любослав Пенев.

И тъй като в повечето случаи условията, предвидени в закона за българските лични документи, бяха спазвани, административните съдии масово отхвърляха жалбите на длъжниците и потвърждаваха наложената им забрана. Тя действа, докато не изплатят дълга си.

Край на тази практика сложи Наталия Ангелова от Софийския административен съд, която на 11 ноември 2009 г. написа, че всеки българин може да пътува свободно из ЕС дори и с частен дълг над 5000 лв., защото така нареждат европравилата, и че нашият закон не важи, защото не съответства на европейския.

Според Договора за създаване на ЕС и Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. всички европейски граждани, каквито сме и ние от 1 януари 2007 г., могат да пътуват свободно до друга държава в съюза.

Директивата посочва и в кои случаи свободата на движение и пребиваване в ЕС може да се ограничава - сред тях не фигурира "защита на правата на кредитор". Но тази причина е записана в българския закон, въпреки че директивата категорично забранява на европейските държави да въвеждат ограничения, различни от тези, които са записани в самия евродокумент.

Написаното от Наталия Ангелова бе потвърдено изцяло от Върховния административен съд - "24 часа" първи съобщи за безпрецедентното окончателно решение №3909 от 24 март 2010 г. Но не всички висши административни съдии бяха съгласни с него и продължиха старата практика да потвърждават забраните за напускане на страната.

Стигна се до абсурдната ситуация един и същи съд ту да пуска, ту да не пуска длъжници из Европа, за която "24 часа" също първи алармира.

За да се сложи край на практиката едни и същи казуси да се решават по коренно противоположни начини, в края на септември м.г. тогавашният шеф на Върховния административен съд Константин Пенчев свика Общо събрание и поиска от колегите си да вземат единно становище. Тъй като процедурата отнема време, тълкувателното им решение бе оповестено миналата седмица.

Също Пенчев, но като национален омбудсман, атакува текста от българския закон, въз основа на който се налагат забраните за пътуване в чужбина. Предстои до дни Конституционният съд да каже дали го отменя, или не.

Ако КС заличи разпоредбата, това означава, че вече няма да се налагат забрани за напускане на страната заради голям частен дълг. Но издадените досега заповеди ще са валидни и ще продължат да действат. Засегнатите от тях длъжници ще трябва да се обърнат към административния съд, ако искат да пътуват из Европа, а по останалия свят - след като се издължат.

За забавена вноска се начислява лихва, а не се отнема право

Неплащането на парично задължение - вноска по банков кредит, сметка за ток, вода и парно, е гражданскоправен въпрос. Ако човек не се издължи в срок, понася санкция - лихва.

Това не е административно нарушение и в никакъв случай не може да е основание за налагане на административно наказание, т.е. на принудителна административна мярка, каквато е "забраната за напускане на страната". Това е друг аргумент, който юристи изтъкват по въпроса.