Жалбоподателят има качеството на ипотекарен длъжник по изпълнителното дело, поради което същият може да обжалва действията на съдебния изпълнител в изрично посочените в разпоредбата на чл. 435, ал.2 и ал.3 ГПК хипотези и в преклузивния срок по чл. 436, ал.1 ГПК.

Видно от приложеното по изпълнителното дело пълномощно от П., правата на пълномощника му Х. Х. са включвали представителство пред всички държавни, съдебни и административни органи, включително и правото да преупълномощава трети лица /пълномощно на лист 12 от изпълнителното дело/. Тези права са били изрично визирани в пълномощното, извън представителството по конкретно посочено изпълнително дело. Затова, съдът не споделя оплакванията в жалбата, че упълномощаването на Христов е касаело само изрично визираното изпълнително дело. Напълно в рамките на предоставената му представителна власт е било извършено от Христов упълномощаването на адв. П. с правото да представлява С.П. и в изпълнителното производство по изп.дело № 162/2010 г. /пълномощно на лист 13 от изпълнителното дело/. Т.е. адв. П. е разполагал с представителна власт по отношение на жалбоподателя до момента на оттегляне на пълномощията му с изрична молба от 16.12.2010 г. /на лист 124 от изпълнителното дело/.

Към датата на съобщаването на обжалваното постановление за възлагане от 12.12.2010 г., а именно 13.12.2010 г. адв. П. е разполагал с представителна власт спрямо жалбоподателя, поради което длъжникът следва да се счита за редовно уведомен за обжалваното действие именно на 13.12.2010 г. При данните за подадена жалба едва на 29.11.2011 г. се налага извода, че същата е била просрочена.

Атакуваните пред окръжния съд действия на съдебния изпълнител – призовка за доброволно изпълнение, опис и оценка, изобщо не са измежду подлежащите на обжалване такива, а постановлението за възлагане може да бъде обжалвано от длъжника само ако наддаването при публичната продан не е било извършено надлежно  или имуществото не е било възложено по най-високата предложена цена, каквито твърдения, обаче не са били поддържани в жалбата пред окръжния съд.

Наличието на издадено постановление за възлагане на недвижимия имот и предвидената в закона изрична обжалваемост на същото при посочените условия прави неприложима хипотезата на чл. 435, ал.2 ГПК - отстраняването на длъжника от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. Т.е. действието по възлагане на имота е различно от тези по отстраняване от имота по смисъла на чл.435, ал.2 ГПК, в каквато насока са били оплакванията в настоящата жалба.

На следващо място, по изпълнителното дело е било издадено едно постановление за възлагане на конкретния недвижим имот от 12.12.2010 г., като впоследствие са били допълнени само допълнителни данни за имота, съобразно по-късно издадена по заявление именно на С.П.,  заповед на АГКК за изменение на в КК и КР на гр.Варна. Затова, правилно е било отчетено от окръжния съд, наличието на влязло в сила решение по предишна жалба на С.П. срещу същото постановление за възлагане от 12.12.2010 г.

В този смисъл, жалбата на С.П. от гр. Варна, против действията на съдебния изпълнител – ПДИ, опис, оценка  и постановление за възлагане, издадено на 12.12.2010 г. по изп. Дело № 20108070400162 по описа на ЧСИ Н.Д., рег. № 807 на собствения му недвижим имот – апартамент № 10, находящ се в гр. Варна, ул. „Добри Войников” №11 е била недопустима и правилно окръжният съд е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по делото, образувано по нея. Затова определението му следва да бъде потвърдено.