Годишник на БСУ том ХХVII, 2012 г. 328 ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА КОНСТИТУИРАНЕТО НА ПОСТРАДАЛ В ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО гл. ас. Мила Иванова Бургаски свободен университет PREREQUISITES OF CONSTITUTION OF THE INJURED IN PRE-TRIAL PROCEEDING Mila Ivanova Bourgas Free University Abstract: This article aims to analyze the conditions for the constitution of the injured in pre-trial proceeding. Attention is paid to the concept of "injured" and argues that the same is subject to criminal proceedings. Studied are all prerequisites for the constitution of the injured. Key words: injured Понятието “пострадал” Най-напред следва да се уточни понятието “пострадал” и понятието “жертва”. Европейската конвенция за обезщетяване от 1983 г. не съдържа обясне- ние на термина “жертва”, но определя субекта, който държавата трябва да обезще- ти. Това са лица, които са претърпели сериозни физически увреждания или чието здраве е пострадало като пряк резултат от тежко предумишлено престъпление и лицата на издръжка на починалия вследствие на това престъпление. В Декларацията на ООН от 1985 г. “жертва” е лицето или лицата, които поотделно или колективно са претърпели вреди и по-специално посегателство срещу тяхната физическа или психическа цялост, морално страдание, икономическа загуба или сериозно наруша- ване на основните им права вследствие на действия или бездействия, извършени при неспазване на наказателните закони, действащи в рамките на държавата. Включват се и лицата, близки роднини или лицата на издръжка от жертвата, а и онези, които са претърпели щети, оказвайки помощ на жертвите в затруднено поло- жение. В Рамковото решение от 2001 г. е дадена следната дефиниция на понятието “жертва” – “физическо лице, претърпяло вреди чрез увреждане на неговия физичес- ки или психически интегритет, морално страдание или материална загуба, пряко причинени от действие или бездействие, обявено за престъпление по националното законодателство”. Според Проектодирективата “жертва” е физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление, членове на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. Годишник на БСУ том ХХVII, 2012 г. 329 От цитираните дефиниции безспорно следва извод, че “жертва” е само физи- ческо лице. НПК обаче установява права в досъдебната фаза, не само на физичес- ките, но и на юридическите лица, претърпели вреди от престъпление. Те участват в досъдебната фаза в качеството им на ощетено юридическо лице, а в съдебната фаза като граждански ищец 1. Според чл. 74, ал. 1 НПК пострадал е лицето, което е претърпяло иму- ществени или неимуществени вреди от престъплението. В ал. 2 на същия текст е регламентирано, че при смърт на лицето това право преминава върху неговите наследници. Тази разпоредба означава, че лицето, претърпяло вреди от престъпле- нието, може да се конституира в наказателния процес, включително и в неговата до- съдебна фаза в процесуалното качество на пострадал. Това право имат и неговите наследници. При смърт на лицето вследствие на престъплението неговите наследни- ци по смисъла на гражданското право се конституират като пострадали в наказа- телния процес. Когато с деянието са причинени само имуществени вреди, правото да се конституират като пострадали възниква със смъртта на лицето. Но ако от деянието са причинени неимуществени вреди, правата на пострадалия преминават върху неговите наследници, само ако преди смъртта си той е заявил, че желае да участва в наказателния процес, за да търси обезщетение за причинените му вреди 2. От разпоредбата на чл. 74 НПК може да се направи извод, че пострадал е само физическо лице. Това е така, защото за смърт и за наследници може да се гово- ри само при физическите лица. Освен това, когато НПК регламентира правата на юридически лица, той си служи с друго понятие, а именно – “ощетено юридическо лице” 3. Пострадалият като субект на наказателния процес До приемането на новия НПК в доктрината и практиката имаше спор дали пострадалият е участник в досъдебното производство. В Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС е прието, че “пострадалият не разполага със само- стоятелни права на участник в предварителното производство, които да подлежат на съблюдаване от следователя и прокурора”. В същото това решение се приема 1 Виж по-подробно Чинова М., Пострадалият по новия НПК, Съвременно право, 2006, кн. 1, с. 50 и сл. 2 Според НПК на Италия пострадал е лицето, предявило претенция за обезщетение срещу обвиняемия. На пострадалото лице са предоставени различни права. Например в чл. 369 НПК е регламентирано правото му да бъде информиран за датата и мястото на извършване на деянието и посочване на законовите норми, които се приемат за нарушени, и за правото да избере доверен защитник; чл. 360 НПК урежда правото му да участва в назначени от про- курора експертни проверки, които не подлежат на повтаряне; чл. 394 НПК му дава право да поиска от прокуратурата да предприеме действия по събиране на доказателства, както и право да присъства на тези действия (чл. 401 НПК) и др. Организации и сдружения, престав- ляващи колективни интереси, накърнени от престъпление, също могат да участват в наказа- телното производство с правата, предоставени на пострадалите, и с тяхното съгласие (чл. 91 и сл. НПК). Според НПК на Франция на пострадалия са предоставени редица права като право да възбуди наказателно преследване (чл. 1, ал. 2 НПК); да бъде информиран за правата си (чл. 51-1 НПК); право да възрази постановлението на прокурора за отказ да възбуди наказателно преследване (чл. 40 НПК) и редица други. 3 Виж по-подробно Павлов С., Наказателен процес на Република България, Обща част, С., 1996, с. 191 и сл.; Чинова М., Пострадалият по... ц.с., с. 50 и сл. Годишник на БСУ том ХХVII, 2012 г. 330 още, че НПК не познава процесуалното качество “пострадал” и че “пострадалият не е включен в кръга на участниците в наказателния процес…, нормите на чл. 237, ал. 3 НПК (отм.) и чл. 239, ал. 3 НПК (отм.) също не третират пострадалия като про- цесуален субект. Те му предоставят единствено възможност чрез достъп до съд да обезпечи онези свои интереси, които би реализирал ако впоследствие встъпи в производството в процесуалното качество на частен обвинител и/или граждански ищец”. В това Тълкувателно решение не се прави разлика между участник и субект на наказателния процес. В българската правна литература отдавна е утвърден из- водът, че участник е всяко лице, на което законът предоставя едни или други процесуални права и задължения. Докато, за да бъде един участник и субект на процеса, трябва да отговаря и на някои допълнителни условия (да осъществява една от функциите на процеса, да притежава право за активно участие в производството, да защитава свои или чужди права и законни интереси) 4. По отменения НПК пострадалият също имаше, макар и ограничени по обем, процесуални права на досъдебната фаза, което означава, че е участник в тази фаза на процеса. В тази връзка е и Р-553-2002-ІІ н.о., в което ВКС е приел, че автор на жалбата може да е само лице, което има качеството на пострадал. Вярно, че по отменения НПК не съществуваше нарочен текст, който да изброява правата на пострадалия. Но за да бъде едно лице участник в процеса, няма изискване правата му да са регламентирани в самостоятелна разпоредба. Не може да е аргумент и обстоятелството, че процесуалните права на пострадалия са малко на брой и затова той не е участник. Броят на правата не може да е критерий за това дали едно лице е участник, или не в наказателния процес. Затова е верен изводът, че по отменения НПК пострадалият бе участник, но не и субект на процеса. Неговите права бяха ограничени по обем, а по естеството си не можеха да гарантират осъществяването на пълноценна функция по обвинение. Освен това, за реализирането на тези права в закона не бяха предвидени и съответни процесуални гаранции. Според констант- ната практика на съдилищата – “нарушението... в досъдебната фаза на процеса не е съществено, след като не е довело до ограничаване на процесуалните права на под- съдимия или до нарушаване на правото му на защита. Съдебната практика, да се връща делото на прокурора за нарушени права на пострадалия, е неправилна с оглед разпоредбите на закона” (Р-165-1999-ІІІ н.о. на ВКС). При сега действащия НПК се налага изводът, че пострадалият е участник, който е и субект на наказателния процес в неговата досъдебна фаза. Съображе- нията за този извод могат да се обобщят така. Първо, пострадалият участва в проце- са, за да отстоява собствените си права и интереси. Второ, той осъществява функ- ция по обвинение. В доктрината е прието, че обвинението обхваща два вида дейнос- ти – по повдигане на обвинението и по обосноваване на същото 5. Пострадалият не може да повдига обвинение, но той участва в дейността по обосноваване на вече повдигнатото обвинение. Впрочем, по делата от общ характер всички граждани- субекти на процеса, които осъществяват функция по обвинение, осъществяват само дейността по обосноваване на повдигнатото обвинение от прокурора и разследва- щите органи. Трето, пострадалият активно участва на досъдебното производство, упражнявайки правата си по чл. 75 НПК. Четвърто, само субектите на процеса са в 4 Виж Павлов С., Наказателен процес... ц. с., с.131 и сл. 5 Виж Павлов С., Наказателен процес... ц.с., с. 161. Годишник на БСУ том ХХVII, 2012 г. 331 същото време и субекти на процеса на доказването. Това означава, че само те имат право да участват при събирането, проверката и оценката на доказателствения материал. Пострадалият на основание чл. 227, ал. 2 НПК може да присъства при предявяване на разследването ако е поискал това. След като проучи материалите, има право на искания, бележки и възражения (чл. 229, ал. 1 НПК). С последните изменения на НПК в досъдебното производство той може да прави искания, бележ- ки и възражения. Исканията могат да се отнасят включително и до извършване на допълнителни действия по разследването, събиране и предоставяне на нови доказа- телства и т.н. Поради тези съображения може да се поддържа тезата, че пострада- лият е не само участник, той е и субект на досъдебното производство 6. Предпоставките за конституирането на пострадал в досъдебното произ- водство За да възникне фигурата на пострадал, трябва да са налице редица процесуал- ни предпоставки. 1. На първо място, лицето трябва да е процесуално правоспособно, за да встъпи в наказателния процес в едно или друго процесуално качество. Процесуалната право- способност изисква освен да е налице общата правоспособност и други допълнител- ни условия, които са специфични за различните субекти на процеса. Няма разлика обаче в процесуалната правоспособност на едно лице да се установи на досъдебната фаза като пострадал, а в съдебната – като частен обвинител и граждански ищец. В този смисъл е и константната практика на ВКС – пострадал, който има право да об- жалва постановлението на прокурора за прекратяване на производството, е лицето, което в съдебната фаза може да участва като частен обвинител и граждански ищец (Р-596-2002-ІІІ н.о. и Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС). Аргументите за верността на този извод може да се изведат от самия закон. В НПК и за трите фигури процесуалната правоспособност е очертана по идентичен начин – “лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпле- нието” (чл. 74, ал. 1 НПК – за пострадалия и чл. 76 НПК – за частния обвинител). Вярно, че за гражданския ищец процесуалната правоспособност е очертана без на- рочно указване, че вредите са имуществени или неимуществени (чл. 84, ал. 1 НПК). Използвано е общото понятие “вреди”, което обаче несъмнено означава, че те могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. От изложеното следва, че допълнителните условия, които са специфични за различните субекти на процеса, са идентични и за трите процесуални фигури. Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението (чл. 74, ал.1 НПК). Следователно, пострадалият освен че е физическо лице, то трябва да е и претърпяло вреди от престъпление 7, което се преследва по общия ред. 6 Поради изложените съображения не може да се съгласим, че пострадалият е квазисубект на наказателния процес в досъдебна му фаза (виж Ненков Р., Новото в съдебното производство според новия Наказателно-процесуален кодекс, С., 2006). 7 Вредата е понятие от облигационното право и се определя като засягане на правно защи- тено благо (виж Калайджиев А., Облигационно право, Обща част, С., 2002, с. 348). Годишник на БСУ том ХХVII, 2012 г. 332 - Вредата трябва да е последица от самото престъпно деяние, което е пред- мет на обвинението 8. В противен случай ще се стигне до положение, при което ще се затрудни наказателния процес, като се ограничи правото на защита на обвиняе- мия и се попречи на разкриване на обективната истина 9. - Вредата трябва да е пряка и непосредствена последица от деянието. Ако вредите не се явяват такава последица, макар и да са причинени от деянието, не са основание за конституирането на пострадал 10. - В наказателния процес могат да се претендират само вредите, причинени от престъплението, поради което основанието на този иск е деликтно. В Р-194-2000-III н. о. на ВКС изрично е посочено, че “основанието на гражданския иск в наказател- ния процес е деянието като деликт, а не всяко действие или бездействие, от което виновно са произлезли вреди... действието или бездействието в рамките на едно договорно облигационно правоотношение, от което са настъпили вреди, не е осно- ванието на гражданския иск в наказателния процес”. С Р-81-2009-I н. о. ВКС се е произнесъл в същия смисъл, че: “за приемане и съвместно разглеждане в наказател- ния процес подлежи не всеки граждански иск, а само този, който се предявява на деликтно основание”. Затова и пострадалият може да се конституира в досъдебното производсто, но само за вреди, причинени му от престъпното деяние, а не и на друго основание (Р-704-2005-ІІІ н.о. на ВКС; Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС). - Необходимо е още вредите да са реално претърпени. В тази връзка остава важима практиката на ВС, че трябва да са претърпени действителни морални болки и страдания. Няма значение размерът на вредите, стига да са действителни и се- риозни. Практиката обаче не е единодушна по въпроса, вредата, изразяваща се в пропуснати ползи 11, е ли основание за конституиране на пострадал в наказателния процес. В Р-81-2009-I н. о. на ВКС е посочено, че: “претенцията за обезщетяване на пропуснати ползи е недопустима, защото по иск на договорно основание пострада- лият не може да се установи като граждански ищец в наказателния процес... Пропуснатата полза е институт на гражданското право, защото е последица от 8 В Тълкувателно решение № 53 от 1961 г. на ОСНК на ВС е посочено – “да се приеме за раз- глеждане граждански иск в наказателния процес, въпреки че вредите не произтичат от престъплението..., означава разглеждане на граждански иск, който няма нищо общо с деянието по обвинителния акт. Това довежда на практика до фактическо лишаване на обви- няемия от правото на защита и от разкриване на материалната истина”. В този смисъл е Постановление №1 от 07.02.1957 на Пленума на ВС, Постановление № 9 от 25.XII.1961 г. на Пленума на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г. В този смъсъл е и Р-600-1974-ІІ н.о. на ВС. 9 В тази вързка са Р-1282-1976-ІІІ н.о. на ВС; Р-76-1982-ВК; Р-248-1987-І н.о. на ВС. 10 Р-680-2004-І н. о. на ВКС – “Изнуденият да даде подкуп посредством злоупотребата от длъжностно лице със служебното положение, може да участва като частен обвинител и граждански ищец по делото за това престъпление, защото търпи вреди от него”; Р-76-1981-г.к. на ВС – “Повредите, причинени на сградите при проникването в тях за извършване на кражби, са пряка и непосредствена последица от престъпната дейност и съгласно чл. 60, ал. 1 НПК пострадалите могат да предявят граждански искове в наказателния процес за обезщетяване на вредите”. В тази вързка са и Р-755-1969-II н.о. на ВС; Р-17-1977- II н. о. на ВС и др. 11 За понятията “претърпяна вреда” и “пропусната полза” виж Кожухаров Ал., Облигационно право, общо учение за облигационното отношение, С., 1958, с. 323-325. Годишник на БСУ том ХХVII, 2012 г. 333 неизпълнение на длъжник по договор. По принцип тя подлежи на обезщетяване, но по общия исков ред, когато е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и е могла да бъде предвидена при пораждане на задължението, съгласно чл. 82 ЗЗД”. В този смисъл са и много други по-нови решения на ВКС (Р-68-2010-I н. о.; Р-162-2011-I н. о.; Р-301-2003-I н. о.). Има обаче и решения, които са в точно обрат- ния смисъл, че вредата може да засяга както настоящото имущество на увредения, така и неговото вероятно бъдещо увеличаване (Р-66-2011-ІV г.о. на ВКС; Р-80-2011- ІІІ г.о. на ВКС. В доктрината надделява разбирането, че “вредата може да се свърже с проце- суалната правоспособност да се предяви граждански иск в наказателния процес и когато в резултат на престъплението се осуетява увеличаването на личния патримо- ниум” 12. В обобщение, считам че пострадал може да се конституира в досъдебното производство и ако претърпяната от него вреда представлява пропусната полза, стига да е пряк и непосредствен резултат от престъплението предмет на обвинение- то. Този извод се налага най-малкото поради две съображения. Първо, безспорно е прието в практиката и доктрината, че граждански иск в наказателния процес се предявява на основание чл. 45 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), елемент от фактическия състав, на който е и “вредата”. Второ, също така е безспорно, че с този иск се предявяват както действително претърпени вреди, така и пропуснати ползи. След като предпоставките за конституиране на пострадал са идентични с тези на гражданския ищец, то и пострадал, на който е причинена пропусната полза, трябва да може да участва в досъдебното производство в това му процесуално качество. - Вредата може да е както имуществена, така и неимуществена 13. Този извод следва от самата разпоредба на чл. 74, ал. 1 НПК. Затова в Р-583-2009-IV г. о. на ВКС е прието, че “подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и не- посредствена последица от увреждането. Те могат да са имуществени или неиму- ществени. В случаите, когато в резултат от увреждането ищецът е понесъл болки и страдания, той може да претендира обезвреда за неимуществени вреди”. В този смисъл е и Р-304-2011-ІІІ н.о. на ВКС – “независимо, че престъплението набедяване е против правосъдието, пострадали от деянието... са уличените в престъпление по чл. 167 НК... Срещу тях е била извършена проверка, давали са показания, събирани са доказателства. Безсъмнено всичко това е довело до накърняване на тяхната чест и достойнство, авторитет и добро име. В този смисъл правилно е прието, че те са пре- търпели неимуществени вреди и имат право да участват в съдебното производство като граждански ищци и частни обвинители.” 12 Виж Павлов С., Наказателен процес... ц.с., с. 237; На същата позиция са Антонов Д., Непозволено увреждане, С., 1965, с. 59-60, както и Радева Р., Гражданския иск в наказа- телния процес на НР България, С., 1972, с. 21-22 13 В Р-154-2009- І н.о. на ВКС е прието, че “изборните резултати имат значение за всички участници в изборния процес – носители на активно или пасивно избирателно право, в това число и тези, спрямо които не е упражнено въздействието по чл. 167 ал. 2 НК. Свързано обаче с чл. 74, ал. 1 НПК от престъплението по чл. 167, ал. 2 НК произтичат пряко и непос- редствено неимуществени вреди за лицата, на които се предлага или дава имотна облага с цел да бъдат склонени да упражнят избирателното си право в полза на определен кандидат, както и за онези кандидати, различни от последния”. Годишник на БСУ том ХХVII, 2012 г. 334 - Практиката на ВКС през последните години е в насока, че лицето, което е притърпяло вреди от престъпление по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК, означава да е претърпяло съставомерни вреди. Така в Р-540-2009-III н. о. на ВКС е посочено, че “тълкуването на чл. 76 НПК насочва, че качеството на пострадали имат лица от деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни по- следици. Фактическият състав на документната измама съдържа съставомерни иму- ществени вредни последици, но не и неимуществени такива, каквито е претендирал конституирания граждански ищец... При това положение искът е бил недопустим и е следвало да се остави без разглеждане.”( Р-473-2010-І н.о. на ВКС; Р-68-2010-І н.о. на ВКС; Р-562-2009-І н.о. на ВКС). В този смисъл е и Р-1081-2006-ІІІ н.о. на ВКС, според което, “само когато причинените вреди са елемент от състава на престъпле- нието, лицето, на което са причинени, ще може да се конституира като страна в про- цеса” (Р-301-2003-І н.о. на ВКС, Р-596-2002-ІІ н.о. на ВКС и др.) 14. Следователно, това лице не може да участва и като пострадал на досъдебното производство. В практиката на ВКС обаче има и решения в точно обратния смисъл. В тях се приема, че понятието за вреди включва и несъставомерните общественоопасни последици (Р-605-2011-ІІ н.о. на ВКС; Р-605-2010-ІІ н.о. на ВКС). Според Р-680- 2004-І н.о. на ВКС – “Членове 52 и 60, ал. 1 НПК нямат предвид само “съставомер- ните” по чл. 302, т. 2 НК вреди ”. В същия смисъл е и Р-12-2009-І н.о. на ВКС. В друго Р-304-2011-ІІІ н.о. на ВКС е прието, че след като са претърпени неимуществе- ни вреди, лицата имат право да участват в съдебното производство като граждански ищци и частни обвинители. Като аргумент се сочат разпоредбите на чл. 76 и чл. 84 НПК, според които право на участие имат лицата, които са претърпели вреди от престъплението, което се преследва по общия ред, без да се конкретизира дали са съставомерни или не. В българската правна литература се приема, че може да се конституира като пострадал лицето, което е претърпяло вреди от престъплението, независимо дали същите са състовамерни или не, стига да са пряк и непосредствен резултат от пре- стъпното деяние 15. В разпоредбите на чл. 74, чл. 76 и чл. 84 НПК е използван изра- зът “вреди от престъплението” Този израз обаче в практиката на ВКС се тълкува стеснително и така се стига до извода, че тези разпоредби на НПК имат предвид само съставомерните вреди. Това тълкуване обаче е недопустимо, защото чл. 74 и чл. 76 НПК установяват права на граждани, а такъв вид норми се знае, че трябва да се тълкуват или буквално, или разширително 16. 14 В Определение от 18.09.2007 г. на Окръжен съд – София по в.н.ч.д. №729/2007 г. е посочено, че предмет на документните престъпления са – “обществените отношения, свърза- ни със съставянето, ползването и съхраняването на документите, като те накърняват реда и правната сигурност на документирането и затрудняват дейността на държавните и обществе- ни органи, както и отношенията между тях и гражданите”. С оглед специфичния обект на до- кументните престъпления практиката на ВКС е, че пострадал от документно престъпление не може да бъде определено физическо лице (Р-596-2002-ІІ н.о.; Р-562-2009-ІІІ н.о.; Р-473-2010-І н.о.; Р-68-2010-І н.о.; Р-562-2009-І н.о.). 15 Виж по-подробно Чинова М., Пострадалият по...ц.с., с. 52; На същата позиция е Смолички П., Гражданския иск в наказателня процес, С., 2012. 16 Виж по-подробно Виж по-подробно Чинова М., Новите положения на досъдебното произ- водство по НПК, С., 2007. Годишник на БСУ том ХХVII, 2012 г. 335 С чл. 74, ал. 2 НПК е установена възможност процесуалната правоспособност на пострадалия да се наследява. В процесуалното качество на пострадал могат да се конституират и наследниците на физическото лице, претърпяло вреди от престъпле- ние. Когато вредите са имуществени, наследниците могат да се конституират като пострадали, но само в случай, че са били лишени от издръжката от починалото лице. В тази връзка е важимо Постановления № 4 от 1961 г., № 5 от 1969 г. и № 2 от 1984 г. на Пленума на Върховния съд, според които право да получат обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане имат онези лица, които са понесли такива вреди-съпруг, възходящи и низходящи, братя и сестри, взетото за отглежда- не, но неосиновено дете, както и отглеждащият го и лицата, които живееят на фак- тически начала без сключен граждански брак 17. Когато вредите са неимуществени, в качеството на пострадал могат да се конституират само наследниците, които действително са претърпели болки и стра- дания по повод загубата на близкия човек. Кръгът им е ограничен до съпруг, възхо- дящи и низходящи от първа степен, взетото за отглеждане, но неосиновено дете, както и отглеждащият го и лицата, които живеят на фактически начала без сключен граждански брак 18. Нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия, които са били с него в лоши лични отношения – родители, изостави- ли децата си, и обратно, съпрузи, живеещи в дълга фактическа раздяла, и др., защо- то е явно, че те не понасят болки и страдания от загубата на човека. Когато пострадалото лице е претърпяло неимуществени вреди и почине пре- ди да се е конституирало като пострадал, наследниците не могат да участват в нака- зателното производство. Това следва от обстоятелството, че физическите болки и морални страдания са лични и като такива не може да се наследяват. Различно е, ко- гато лицето е починало след като се е конституирало в качеството на пострадал. В такъв случай наследниците на общо основание могат да встъпят и участват в нака- зателния процес. Личната преценка на пострадалия, дали да се предяви иска, вече е направена и затова наследниците могат да го продължат. Неимуществени вреди могат да се претендират само от увредените, затова само те могат да участват в досъдебното производство като пострадали. Наследни- ците могат да продължат участието, но не и за пръв път да предявяват иск за тези вреди (Определение № 94 от 1991 г. по н. д. № 668/91 г. на І н.о. на ВС). Този иск, макар и строго личен, има имуществен характер и наследниците наследяват не само присъдените обезщетения, но и вземанията по предявените искове. За процесуалната правоспособност няма значение дали пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Ако вредите обаче са резултат само на не- 17 Това може да е майката, която със смъртта на сина си е била лишена от издръжка, плащана от него, без значение дали той я е давал, дъщерята, която със смъртта на баща си е лишена от издръжка и т.н (виж по-подробно Смолички П., Гражданския иск в... ц.с.). За кръга от лица, имащи право да участват като пострадали в процеса при дела за убийство по УПК РСФСР виж по-подробно Зеленин С., Потерпевший в состязательном процессе, Российская юстиция, 2001, кн.3, с. 48 и сл. 18 Постановление № 4 от 1961 г. на Пленума на Върховния съд изключва от кръга на лицата, които могат да претендират неимуществени вреди от непозволено увреждане:братята и сестрите, възходящи от втора и по-горна степен – дядо, прадядо, както и низходящи от втора и по-горна степен – внуци и правнуци. Годишник на БСУ том ХХVII, 2012 г. 336 говото виновно поведение, той няма да е процесуално правоспособен да участва като пострадал. При положение, че няколко лица са претърпели вреди, процесуална правоспо- собност има всеки от тях и всеки може самостоятелно да упражни правото си да участва в наказателното производство, образувано по повод извършеното престъп- ление, независимо от волята на останалите. В Р-155-2010-II н. о. на ВКС е посочено, че претърпените от всеки вреди са индивидуални и подлежат на доказване, поради което не може да понесат общи болки и страдания, между тях не съществува общ интерес и взаимна връзка. Когато извършителите са няколко, претенцията от пострадалия може да се насочи към всички или към някои от тях (Р-203-2005-ІІІ н.о. на ВКС). Лицето, претърпяло вреди от престъплението, не може да участва в наказа- телния процес като пострадал, ако деецът доброволно е репарирал причинените вре- ди. Вредите обаче трябва да са възстановени именно на пострадалия, а не на друго лице. 2. Втората предпоставка е процесуалната дееспособност. Процесуално дееспособно е лицето, което може да извършва валидни процесуални действия, като самостоятелно упражнява предоставените му процесуални права и изпълнява про- цесуалните си задължения. Когато лицето е пълнолетно и не е поставено под запре- щение, то е дееспособно да участва в наказателния процес в качеството на постра- дал. Непълнолетните и поставените под ограничено запрещение са ограничено дееспособни. Това обаче не е пречка да участват в досъдебното производство като пострадали. Те действат лично и със съгласието на своите родители, ако са непъл- нолетни, а ако са ограничено запретените – със съгласието на своите попечители. Напълно недееспособните, каквито са малолетните и поставените под пълно запре- щение, не могат със свои действия, лично да се конституират и участват като постр- адали. Вместо тях действат техните родители, респ. настойници 19. 3. Друга предпоставка за конституирането на пострадал е да е образувано до- съдебно производство по чл. 212, ал. 1 и ал. 2 НПК. Пострадал е процесуално качество и може да се придобие само в рамките на висящ наказателен процес. За съжаление в НПК понятието “пострадал” се употребява в различен смисъл и това създава проблеми и трудности при прилагането на съответните текстове. В тази връзка визираме чл. 207, ал. 2 НПК, според който “в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи производство от общ характер се образува по тъжба на пострадалия до прокурора и не може да се прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК”. В цитираната разпоредба понятието “пострадал” е употребено в смисъл на лице, което твърди, че е претърпяло вреди от престъпление. При тези де- ла, известни като дела от частно-публичен характер, няма разлика, защото по същия начин първо се образува производството и след това лицето, претърпяло вреди, се конституира като пострадал. В ал. 4 на чл. 207 НПК се предвижда, че не се дължи държавна такса при подаването на тъжба по делата от частно-публичен характер. С това се цели мак- симално да се гарантират правата на лицата, претърпели вреди от престъпление, 19 В Р-578-1962-IV г. о. на ВС е посочено, че пострадал може да бъде заченатото, но още неродено дете в момента на настъпване на вредоносния резултат, то от момента на раждането може да претендира обезщетение за имуществени или неимуществени вреди. Годишник на БСУ том ХХVII, 2012 г. 337 като се улесни техния достъп до правосъдие. Зачитането на волята на пострадалия като правно-релевантна за образуване на наказателно производство е в пълно съот- ветствие с европейските стандарти 20. В чл. 2, ал. 1 от Рамковото решение от 2011 г. е указано, че “всяка държава-членка взема мерки пострадалите да разполагат с действителни и подходящи възможности за действие в рамките на нейната система за наказателно правораздаване”. Този текст предполага установяване на възможност за иницииране на наказателно производство и от пострадалия от престъпното дея- ние. Според българското право такава възможност е предоставена по делата от час- тен и частно-публичен характер, като е ограничена до някои престъпления, от осо- бената част на Наказателния кодекс (НК). Монополът за иницииране на наказателно производство при всички други престъпления е на прокуратурата. Друг е въпросът, че законодателят трябва да преосмисли приложното поле на престъпленията от частно-публичен и публично-частен характер. Същото трябва да се разшири, като се включат и някои други престъпления, при които само волята на пострадалия да е от значение за започване на разследване или продължаване на същото. 4. За да възникне фигурата на пострадалия, е необходимо лицето да е изра- зило волята си за това. Съгласно чл. 75, ал. 3 НПК правата на пострадалия възник- ват, ако той изрично поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес за призоваване в страната. От тази разпоредба следва, че участието на пострадалия в наказателния процес не е задължително. Едно лице се конституира в качеството на пострадал, но само при изрично изразена воля за това. Искането на пострадалото лице да участва в наказателното производство може да се направи както писмено, така и устно. Единственият задължителен рек- визит на това искане е да е посочен адрес за призоваване в страната (чл. 75, ал. 3 НПК). Без да е посочен такъв адрес компетентните органи няма да могат своевре- менно да информират пострадалия за хода на наказателното производство. Непо- сочването на адрес за призоваване в страната не е основание да се откаже на лицето, което е претърпяло вреди, да участва в производството като пострадал. Друг е въп- росът как тези органи ще осигурят призоваването му за участие в наказателно- процесуалната дейност. С оглед на изложеното може да се направи извод, че по- страдалият се конституира в това процесуално качество само въз основа на неговата молба, но правата си той ще може да упражни, само след като посочи и адрес за призоваване в страната. 5. Другата предпоставка е – срокът за конституиране на пострадал в досъ- дебното производство. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 НПК установява задължение за органа, който образува досъдебното производство да уведоми незабавно пострада- лия за това, ако той е посочил адрес за призоваване в страната. Очевидно че лицето, претърпяло вреди от престъпление, може да се конституира като пострадал най- рано от момента на образуване на досъдебното производство. Няма значение дали делото е образувано срещу известен или неизвестен извършител, нито пък има 20 Виж Препоръка R /85/ 11 по позицията на потърпевшата страна в рамките на наказа- телното право и съдебно производство; Препоръка R /87/ 21 за подпомагане на потърпевшите и предотвратяване на престъпленията срещу личността; Препоръка R /99/ 19 на Комитета на министрите на страните-членки на Съвета на Европа относно посредничеството по нака- зателни дела /приета от Комитета на министрите на 15 септември 1999 г./. (Текстовете на актовете на Съвета на Европа са достъпни на Интернет адрес: http:// conventions.coc.int.). Годишник на БСУ том ХХVII, 2012 г. 338 значение дали е привлечен обвиняем или не. Конституирането на пострадал не е поставено в зависимост от фигурата на обвиняемия. Разпоредба на чл. 75, ал. 2 НПК обаче поставя редица други проблеми. Държавният орган може да уведоми пострадалия за образуваното досъдебно произ- водство, но само ако той е посочил адрес за призоваване в страната. Очевидно че ако пострадалият не знае за образуваното производство, не би могъл да посочи и ад- рес за призоваване. В такъв случай няма как да бъде уведомен за образуваното производство, нито да участва в хода на разследването по смисъла на чл. 75, ал. 3 НПК. След образуване на досъдебното производство пострадалият може да се кон- ституира във всеки следващ момент от разследването до неговото приключване. Той трябва да приеме вече извършените действия и да участва само в действията, които предстоят да се извършат. Нито едно действие не трябва да бъде повторено под претекст, че в извършването му не е взел участие пострадалият. 6. Предпоставка за конституирането на пострадал е и допускането му до участие в досъдебното производство. Компетентен е прокурорът или разследва- щият орган. За допускането на лицето като пострадал, НПК не изисква издаването на постановление. Това крие известни рискове, защото е трудно да се докаже от кой момент пострадалият е конституиран в това качество. По този начин е трудно и до- казването на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничава- нето на неговите процесуални права. Затова считам, че допускането на пострадалия да участва в производството, трябва да се документира по един или друг начин. В случаите, когато искането е направено устно, допускането трябва да се отрази в протокола от първото действие, в което участва пострадалият. При отказ държаният орган задължително трябва да се произнесе с постановление. Само по този начин пострадалият ще може да се за- щити, като обжалва същото пред прокурора или пред горестоящия прокурор по пра- вилата на чл. 200 НПК.