СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ ""СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"" ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА ""НАКАЗАТЕЛНО ПРАВНИ НАУКИ"" ПАВЕЛ ПЕТРОВ СМОЛИЧКИ ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС АВТОРЕФЕРАТ на дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен ""доктор"" Научно жури: Проф. д-р Маргарита Чинова Проф. д-р Евгения Коцева Проф. д-р Иван Сълов Проф. д-р Никола Манев Доц. д-р Гергана Маринова Резервни членове: Доц. д-р Пламен Панайотов Проф. д-р Боян Станков София, 2011 г. 2 Дисертационният труд се състои от увод, три глави и заключение. Той е в обем от 230 стандартни страници, включително съдържание и списък на ползваната литература. Съдържа 226 бележки под линия. Използваната литература включва 128 публикации, както и достъпните в интернет чуждестранни закони. Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита от катедра "Наказателноправни науки" при Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" на 11.04.2011 г. Авторът е докторант на самостоятелна подготовка в същата катедра. Защитата на дисертационния труд ще се състои на 17.09.2011 г. (събота) от 17.00 часа в зала № 2 на СУ "Св. Климент Охридски". Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се на интернет страницата на СУ "Св. Климент Охридски". 3 І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД 1. Значимост на изследването Въпросът за допускането на гражданския иск за съвместно разглеждане в наказателния процес е един от най-дискусионните в наказателнопроцесуалната теория. Сред основните аргументи на противниците на съвместното разглеждане на гражданския иск и обвинението се сочат: разглеждането на иска по чужди нему правила (наказателнопроцесуалната форма); обременяване на наказателното правосъдие и избягване трудностите на гражданския процес (например заплащане на държавна такса и ограниченията при допустимост на свидетелски показания), нарушаване на равнопоставеността на страните и утежняване положението на обвиняемия. Привържениците на съединения процес от своя страна изтъкват редица аргументирани преимущества на съвместното раглеждане: чрез съединения процес се постига адекватна защита на нарушените права; игнорира се необходимостта от двойно разглеждане и ангажиране усилията както на различни съдилища, така и на страните по материалното наказателно и по деликтното правоотношение, свързани с разход на време и средства по две висящи съдебни производства и др. В сравнителноправен аспект въпросът е получил различни разрешения в чуждестранните законодателства и правна теория. Конкретните възражения срещу допускането на гражданския иск в наказателния процес се свеждат до това, че: (1) производството по гражданския иск не съответства на природата, на същността на наказателния процес, насочен към реализиране на наказателната отговорност или освобождаване от нея в установените от закона случаи; (2) подобно производство, като всяко друго разглеждане на гражданскоправен спор, трябва да се основава на презумпцията за виновност, при което страната носи доказателствената тежест относно обстоятелствата, на които се позовава, за разлика от презумпцията за невиновност в наказателния процес, при която съответните държавни органи имат тежест на доказване; (3) процедурата за разглеждане на граждански иск в наказателния процес трябва да получи цялостна регламентация, което е трудно от гл.т. на законодателната техника, или се налага съдът да използва по аналогия нормите на гражданския процес, което е недопустимо или поне нежелателно. Като контрааргументи на тази теза се изтъква, че гражданският иск не само не противоречи на задачите и принципите на наказателния процес, но напълно им съответства и представлява допълнителна гаранция за 4 правата на пострадалите от престъплението; деянието на обвиняемия противоречи на норми както на наказателното, така и на гражданското право и се явява основание както за наказателноправна, така и за гражданскоправна отговорност. Именно единството на това основание свидетелства за целесъобразността и необходимостта от допускането за разглеждане на граждански иск в наказателния процес. Обръща се внимание на обстоятелството, че са неуместни възраженията, че на обвиняемия е предоставено право на защита от обвинението, но реално му се възлага и задължение за доказване на липсата на основание по исковата претенция. Аргументът е неубедителен, тъй като защитата по обвинението винаги e едновременно и защита по гражданския иск. Привържениците на гражданския иск в наказателния процес изтъкват значението на смесения процес за: процесуалната икономия; осигуряването на бързото възстановяване на вредите на пострадалия; недопускането на противоречиви изводи по едни и същи въпроси; влиянието на съвместното разглеждане на иска за уточняването на квалификацията на резултатните престъпления, правилното определяне на размера на наказанието; регламентиране на гражданскоправните последици от престъплението; приемането на мерки за отстраняване на негативните последици; правилното определяне на характера и тежестта на престъпното деяние и изводите за личността на извършителя и не на последно място – за засилването на възпитателната ро- ля на наказателния процес чрез убеждението на всички участници в неизбежността на обезщетяването на вредите от престъплението. Съвместното разглеждане осигурява в по-голяма степен всестранно, пълно и обективно изследване на обстоятелствата по делото. Значимостта на изследването се обуславя от липсата на актуално теоретично изследване по темата. Единствената монография, посветена на въпросите на гражданския иск в наказателния процес, е издадена преди 39 години. Развитието на института обаче претърпя съществени законодателни промени в периода след началото на реформата на наказателнопроцесуалната система на Република България и приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК). Именно тези обстоятелства предпоставят необходимостта от цялостно теоретично изследване и анализ на гражданския иск в наказателния процес на фона на съвременните обществени условия. Целта на дисертационния труд е изследването не на цялата материя, свързана с предявяването и разглеждането на граждански иск в наказателния процес. Предмет на анализ са само най-съществените проблеми, свързани със същността и съдържанието на този правен институт, с неговите преимущества и недостатъци при новите обществено-икономически условия, и съответно неговата ефективност. Извън обхвата на научното 5 изследване остават институтите на материалното наказателно и на деликтното право (признаците от състава на престъплението, съответно на деликта), които ще бъдат засегнати само от гледна точка на значението им за производството по разглеждане на гражданския иск. Акцентът в изследването е поставен върху най-дискусионните в теорията и практиката въпроси – необходимостта от съществуването на този наказателнопроцесуален институт; обхватът на субектите, които разполагат с процесуална легитимация; началният и крайният момент за допустимост на иска; формата на иска; осигуряването на правото на защита на гражданския ищец и на гражданския ответник; обезпечаването на иска и правната сила на решението по иска. 2. Предмет и задачи на изследването Предмет на дисертационния труд е правната същност на гражданския иск в наказателния процес, процесуалните предпоставки за допускане на гражданския иск за съвместно разглеждане в наказателното производство и реда за разглеждане на гражданския иск в наказателния процес. Извън обхвата на научното изследване остават освен свързаните с елементите от състава на престъплението и на деликта институти на материалното наказателно и гражданско право, и процесуалноправните институти, свързани с отклонения от типичното развитие на исковия процес (приемство в процеса, признание на иска, оттегляне и отказ от иск, изменение на иска и др.), които ще бъдат засегнати само от гледна точка на значението им за процедурата по разглеждане на гражданския иск. Акцентът в дисертационния труд е поставен върху най-дискусионните в теорията и практиката въпроси – необходимостта от съществуване на съединения процес, активната и пасивната процесуална легитимация като предпоставки за допускане на иска, срокът за неговото предявяване, съдбата на иска при прекратяване на производството, решението на съда по гражданския иск и неговите последици. Целта на дисертационния труд е по-задълбочено изследване именно на тези, най-спорни в практиката и доктрината въпроси. С оглед на така поставената цел дисертационният труд се основава върху реализирането на следните задачи: (1) Анализ на нормативната уредба на предпоставките за допускане на гражданския иск в наказателния процес и процесуалния ред за неговото разглеждане, както и на причините и ефективността на продължаващите законодателни промени в комплекса от материално и процесуалноправните норми, включени в разглеждания правен институт; 6 (2) Исторически и сравнителноправен анализ на нормативната уредба на въпросите, включени в предмета на изследването; (3) Анализ на теоретичните становища в българската и чуждестранната правна теория и съдържащите се в тях научна критика и предложения за усъвършенстване на законодателството; (4) Анализ на практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, на Конституционния съд и на съдебната практика, свързани с предмета на дисертационното изследване; (5) Формулиране на научни тези и предложения за усъвършенстване на законодателството. 3. Методи на изследване За осъществяването на научното изследване са използвани характерните и приложими в правната наука методи: (1) анализ (мислено разчленяване на обекта на изследване на съставни части и извеждане на характерни признаци); (2) синтез (извличане на ново познание след завършване на процеса на анализ чрез мислено съединяване в единно цяло на отделните съставни части или признаци); (3) сравнение (мислено установяване на сходства и различия) между: а) разглеждания институт и сходни правни институти; б) нормативната уредба в исторически аспект и действащата в момента; в) нормативната уредба в българското и чуждестранното право; (4) обобщение (мислено обединяване) на основните идеи и становища в юриспруденцията de lege lata и на направените изводи de lege ferenda. Използвани са класическите форми на мисленето: индукция (умозаключение, при което е налице преход от единични или частни съждения към общи) и дедукция (умозаключение, при което е налице преход от общи към единични или частни съждения). 4. Практическо значение на изследването Практическото значение на изследването се проявява в две насоки: (1) За правотворчеството. Направени са многобройни и подробно аргументирани предложения de lege ferenda. Липсата на актуално изследване по темата в българската правна теория е една от причините за непоследователните и противоречиви промени в законодателството ни през последните години; 7 (2) За правоприлагането. В дисертацията е разгледана практиката по прилагането на нормите, включени в разглеждания правен институт. Динамиката в правоприлагането през последните 20 години (период на динамични законодателни промени в уредбата на института) и липсата на активна тълкувателна дейност на Върховния касационен съд през същия този период са предпоставка за създалата се противоречива практика по въпросите на гражданския иск в наказателния процес. Една от целите на дисертационния труд е чрез метода на информационно-логическия анализ да допринесе за установяване на точния смисъл на правните норми, регламентиращи предпоставките за допускане и производството по разглеждане на гражданския иск в наказателния процес. 5. Обем, структура и съдържание на дисертационния труд Дисертацията е в обем от 230 страници, включително съдържание и списък на ползваната литература. Съдържа 226 бележки под линия. Ползваната литература включва 128 публикации, както и достъпните в интернет чуждестранни закони. В структурно отношение научноизследователският труд се състои от увод, три глави и заключение. Главите съдържат от 4 до 6 параграфа, в които отделните въпроси от предмета на изследването са тематично обособени в заглавия и подзаглавия, означени чрез точки с арабски цифри. Увод Първа глава. ПРАВНА СЪЩНОСТ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС § 1. Възникване на съединения (адхезионен) процес § 2. Гражданският иск в наказателния процес като правен институт § 3. Основанието на гражданския иск като юридически факт § 4. Кумулиране на гражданска и наказателна отговорност § 5. Разграничение от сходни процесуални фигури (пострадал, ощетено юридическо лице, частен обвинител, частен тъжител) § 6. Осъществяване на допълнителните функции по предявяване на граждански иск и отговорността по предявения граждански иск Втора глава. ПРОЦЕСУАЛНИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ДОПУСКАНЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО § 1. Активна и пасивна процесуална легитимация 1.1. Активна процесуална легитимация 8 1.1.1. Процесуална правоспособност 1.1.2. Процесуална дееспособност 1.2. Пасивна процесуална легитимация 1.2.1. Подсъдим 1.2.2. Граждански ответник § 2. Отрицателни процесуални предпоставки § 3. Срок за предявяване на гражданския иск § 4. Молба за предявяване на гражданския иск Трета глава. ПРОИЗВОДСТВО ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС § 1. Обезпечаване на гражданския иск в наказателното производство § 2. Допускане на гражданския иск за съвместно разглеждане в наказателното производство 2.1. Компетентен орган 2.2. Надлежен акт § 3. Процесуално положение на гражданския ищец в съдебното производство § 4. Процесуално положение на гражданския ответник в съдебното производство § 5. Съдбата на гражданския иск при прекратяване на наказателното производство § 6. Решението по гражданския иск и неговата задължителност Заключение Литература 9 ІІ. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Първа глава ПРАВНА СЪЩНОСТ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС В глава първа са разгледани възникването на съединения процес; гражданският иск като правен институт; основанието на гражданския иск като юридически факт; кумулирането на гражданската и наказателната отговорност; разграничение на фигурата на гражданския ищец от сходни процесуални фигури и реализацията на допълнителните функции в наказателния процес по предявяването на граждански иск и отговорността по предявения граждански иск. § 1. Възникване на съединения (адхезионен) процес В параграф първи е направен историческият преглед на развитието на правния институт. Нарушаването на наказателния закон може да породи не само наказателна, но и гражданска претенция за обезщетяване на пострадалия за нанесените му вреди. В резултат на обособяването на наказателното право като съвкупност от правни норми, които регулират наказателни правоотношения, но вече не между увреждащият нечии блага и увреденият – носител на благата, а между държавата и извършителя на нарушението, инкриминирано като престъпление, пострадалият не е субект на това материално наказателно правоотношение. Съвсем естествено се поставя въпросът, следва ли да бъде отстранен и от наказателния процес, в рамките на който се разглежда извършеното деяние, което е инкриминирано като престъпление именно с цел да се защитят благата на пострадалия, които са засегнати. Съвпадението между лицето, срещу което се насочват наказателната и гражданската претенция (eadem persona), както и на основанието – деянието, предмет на наказателното и гражданското производство (eadem causa), отдавна поставя въпроса за допускане по изключение на съединяването на двата иска в едно производство. В дълголетната дискусия ""за"" и ""против"" съединения (адхезионен, смесен) процес пеналистите изтъкват редица аргументи в подкрепа на различните становища. Разгледани са положителните черти на съединения процес: ползата за обвиняемия – разрешаването на двете претенции от един съд, в едно и също производство отстранява необходимостта обвиняемият да организира защитата си в две съдилища, срещу две претенции; ползата за 10 обвинителя и за пострадалия – те взаимно се подпомагат при обосноваването и доказването на своите претенции; процесуална икономия – избягва се двойното доказване чрез воденето на двойни процеси по повод на една и съща дейност на едни и същи лица, двойно установяване на едни и същи факти, двойно явяване на гражданите в съда, както и опасността от противоречиви съдебни решения на наказателния и гражданския съд; социално-политически и икономически съображения – пострадалият трябва да бъде обезщетен възможно най-бързо, а бързината е от съществено значение за наказателния процес. Анализирани са и аргументите против допускането на гражданския иск в наказателния процес: природата на гражданския и наказателния иск остава различна и в смесения процес, но правилата и формите на наказателния процес не са толкова подходящи за него, както тези в гражданския процес, и по този начин се намаляват процесуалните права и гаранции на страната в сравнение с гражданския процес; участието на пострадалия в наказателния процес утежнява положението на обвиняемия, който вече трябва да се защитава не срещу един, а срещу двама обвинители, по този начин се нарушава равновесието между страните в наказателното производство. § 2. Гражданският иск в наказателния процес като правен институт С понятието ""граждански иск в наказателния процес"" се обозначава както наказателнопроцесуалното действие на пострадалия или на ощетеното юридическо лице по предявяване на иск за обезщетяване на причинените от престъплението вреди, за съвместно разглеждане в конкретно наказателно производство, така и цялата съвкупност от правни норми, които регламентират предявяването, допускането, разглеждането на иска и съдържанието на процесуалните правоотношения, които възникват с приемането му за съвместно разглеждане в наказателния процес (правомощията на съда и правата и задълженията на страните в процеса). Така, от една страна, гражданският иск като действие е заявената в наказателното производство претенция на физическо или юридическо лице за обезщетяване на имуществените и/или неимуществените вреди, причинени с престъплението срещу обвиняемия и/или лицата, които носят гражданска (материална) отговорност за действията на обвиняемия. От друга страна, гражданският иск в наказателния процес е комплексен наказателнопроцесуален правен институт, който включва съвкупност от норми, регулиращи обществените отношения по повод имуществените последици от престъплението в сферата на наказателното производство и 11 включва норми на гражданското и наказателното материално и процесуално право. Като съвкупност от правни норми разглежданият правен институт включва разпоредби както от материалното и процесуалното наказателно право, така и от гражданското право (деликтното право) и гражданския процес. Всички тези норми гарантират и конституционно прогласеното право на защита на гражданите. Интердисциплинарната насоченост на гражданския иск в наказателния процес, съответно неговата правна уредба, предпоставя характерните за интердисциплинарния метод на изследване трудности при анализирането на правната му същност и съдържание. В разглеждания правен институт се включват норми на материалното наказателно и гражданското право, които регламентират елементите от фактическите състави на престъплението и деликта (деянието, вредата, причинната връзка между тях и вината на дееца/делинквента), както и редица общи въпроси от двата отрасъла, регламентиращи основанията за изключване на отговорността или за освобождаване от отговорност, правоспособността и дееспособността на правните субекти, давността и др. Включването на норми от различни правни клонове в съдържанието на разглеждания правен институт е причина и за смесването и неточността в употребата на редица правни понятия. § 3. Основанието на гражданския иск като юридически факт Основанието за реализиране на гражданска отговорност за вредите, настъпили в резултат на извършеното престъпление, представлява гражданскоправният деликт – неправомерен юридически факт от категорията на сложните юридически факти – фактически състав, съдържащ определени елементи. Установяването, респ. неустановяването на тези елементи е предпоставка за уважаване, съответно отхвърляне, на гражданския иск. Принципно елементите от фактическия състав на деликта от гледна точка на наказателното право са включени като елементи от състава на престъплението (обективна страна, субективна страна, признаци относно обекта и относно субекта на престъплението). Невинаги обаче уважаването на иска е последица от осъждането на извършителя на престъплението – предмет на съединения процес, и обратно – оправдаването на подсъдимия не води задължително до отхвърляне на иска като неоснователен. Отделните хипотези в съотношението между елементите на деликта и на престъплението биха могли да бъдат представени чрез съпоставянето на всеки един от елементите на деликта със съответния му признак от състава на престъплението. 12 § 4. Кумулиране на гражданска и наказателна отговорност Нарушаването на субективните права на правните субекти е предпоставка за възникване на юридическа отговорност. В зависимост от материалното право обект на защита се реализира и предвиденият вид юридическа отговорност или кумулативно няколко вида отговорност. Както се отбелязва в конституционноправната теория, държавата е гарант за правата на гражданите – тя е длъжна да създаде условия за тяхното осъществяване. Едно от средствата за защита е принудителното възстановяване на нарушени права по съдебен ред. Гражданската и наказателната отговорност възникват при неправомерно посегателство върху материални права, за защитата на които законът регламентира възможност за съдебна защита. Материалните права, които законите предоставят на определени правни субекти, са обект на предоставеното процесуално право на защита като елемент от определено процесуално правоотношение. Защитата на правата и законните интереси на пострадалия от престъпление може да бъде ефективна само ако наред с прилагането на наказателни мерки към виновните лица се гарантира и обезщетяването на причинените вреди. Това правило е установено още в римското право, според което деликтите пораждат три категории искове: (1) пенални, които целят да накажат делинквента; (2) реиперсекуторни, които целят имуществено обезщетяване на потърпевшия и (3) смесени, целящи едновременно наказване на делинквента и обезщетяване на причинените вреди. Възможността за кумулиране на гражданската и наказателната отговорност произтича от различния им характер, от различията в тяхната същност и цел. За разлика от наказателната отговорност, акцентът при която се поставя върху личната и генералната превенция, при гражданската отговорност на преден план е целта за репариране на причинените вреди чрез възстановяване на статуквото или обезщетяване на вредите. § 5. Разграничение от сходни процесуални фигури (пострадал, ощетено юридическо лице, частен обвинител, частен тъжител) В параграф пети са направени съпоставки на гражданския ищец със сходни процесуални фигури (пострадал и ощетено юридическо лице; частен обвинител и частен тъжител). Разграничението между тези процесуални субекти не е достатъчно ясно очертано в закона, а и не се провежда в практиката. 13 § 6. Осъществяване на допълнителните функции по предявяване на граждански иск и отговорността по предявения граждански иск Традиционно в българската наказателнопроцесуална теория се разглеждат три основни функции: функция по ръководство и решаване на въпросите по делото; функция по обвинение и функция по защита. Приемането за съвместно разглеждане на гражданския иск предизвиква появата на още две функции: функцията по предявяване и поддържане на гражданския иск и функцията по отговорността по предявения граждански иск. Те са допълнителни за наказателния процес – той се образува и осъществява независимо от това, дали ще бъде предявен граждански иск или не. Затова може и в голяма част от случаите той се развива без проявление на допълнителните функции, свързани с гражданския иск. Осъществяването на задачите на наказателния процес е постижимо и без проявлението на тези функции в конкретното наказателно производство. Тези функции не са присъщи на всеки наказателен процес и на всеки стадий на този процес. Независимо от това, проявлението им в наказателния процес има важно значение за приключването на наказателното производство. Значението на допълнителните функции се предопределя от общността на основанието на гражданската и наказателната претенция – обстоятелствата, които са от значение за обосноваването на претенцията за обезвреда (деяние, вреда, причинна връзка и вина), съвпадат с част от обстоятелствата, които са от значение и подлежат на доказване и в наказателното производство. Същото се отнася и за обстоятелствата, които подлежат на изясняване, с оглед осъществяването на защитата срещу предявения иск. Те също съвпадат с част от обстоятелствата, които са от значение за защитата срещу наказателното обвинение. Това е причината, поради която в теорията се налага разбирането, че тези две допълнителни функции всъщност са осъществяване в непълен обем на функцията по обвинение – предявяване на гражданския иск и на функцията по защита – отговорността по предявения иск. Втора глава ПРОЦЕСУАЛНИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ДОПУСКАНЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО Глава втора е посветена на един от най-важните от научно-приложна гледна точка въпроси, свързани с очертаване и групиране на процесуалните 14 предпоставки за допускане на гражданския иск за съвместно разглеждане в наказателното производство. Подробно са разгледани активната и пасивната процесуална легитимация, отрицателните процесуални предпоставки, които препятстват допускането на иска; проблемите, свързани с началния и крайния момент, в които e допустимо да се предяви искът; спецификите във формата и съдържанието на молбата и особените предпоставки, регламентирани в закона. Разгледани са възможностите за конституиране на страните по гражданския иск и практическите проблеми, свързани с процесуалната правоспособност и дееспособност. Отделено е внимание на правилото non bis in idem като отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на гражданския иск в наказателния процес, както и на хипотезите, при които допускането на гражданския иск би могло да стане причина за отлагане на делото. § 1. Активна и пасивна процесуална легитимация Интердисциплинарният характер на разглеждания институт налага преглед и на някои теоретични въпроси на гражданския процес като тези, свързани с надлежната страна в процеса. При предявяването, допускането, разглеждането и съответно произнасянето на съда по гражданския иск следва да бъдат съобразени различията между понятията ""материална"" легитимация (активна – legitimatio ad causam и пасивна – legitimatio ad causam passive) и ""процесуална"" легитимация (legitimatio ad processum). Подробно са разгледани въпросите за процесуалната правоспособност и процесуалната дееспособност, с оглед очертаване на активната процесуална легитимация за предявяване на гражданския иск в наказателния процес. Анализирани са нормативните решения и съдебната практика по отношение на субектите, които се конституират в процеса с оглед отговорността по предявения иск – подсъдимия и гражданския ответник, т.е. комплексът от норми, очертаващ пасивната процесуална легитимация. § 2. Отрицателни процесуални предпоставки В параграф втори са разгледани приложението на правилото non bis in idem – недопустимост на иска при висящо гражданско производство; доброволното възстановяване на вредите; законовата недопустимост разглеждането на гражданския иск да стане причина за отлагане на делото и изключването на възможността за предявяване на граждански иск в някои от особените правила. Анализирани са особеностите при прилагането на тези отрицателни процесуални предпоставки в правораздавателната практика. 15 § 3. Срок за предявяване на гражданския иск В параграф трети са разгледани спорните в законодателството и правната теория моменти, свързани със срока, в който може да се предяви гражданският иск в наказателния процес. Дискусионни, особено през последните години, са както началният, така и крайният момент, с настъпването на който се преклудира възможността за предявяване на иска в наказателното производство. Въпросът се решава и по различен начин в отделните правни системи и през различните периоди. Срочността се отнася към въпроса за упражняването на правото, а не към неговата същност. Направен е сравнителноправен анализ на различните разрешения, на базата на който са изведени съответните изводи и предложения. § 4. Молба за предявяване на гражданския иск В параграф четвърти е разгледана формата на молбата за предявяването на гражданския иск. Анализирана е законовата възможност за устно предявяване на иска, направена е съпоставка с формата на исковата молба. Изследвано е и съдържанието на молбата за конституиране на граждански ищец. В тази част на изложението са направени някои изводи, въз основа на които са базирани и съответни предложения, свързани с осигуряване на възможност за ефективната защита на гражданския ответник. Трета глава ПРОИЗВОДСТВО ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС Предмет на изследване в глава трета е производството по разглеждане на гражданския иск в наказателния процес. Изследвани са особеностите във връзка с обезпечаването на гражданския иск; процедурата по допускането на гражданския иск за съвместно разглеждане; процесуалното положение на гражданския ищец и на гражданския ответник и един от най-проблемните въпроси – правната сила на решението по гражданския иск. Подробно са анализирани хипотезите на възможни различия в изводите на съда относно основателността на наказателното обвинение и на гражданската претенция, както и актуалния за съдебната практика въпрос за съдбата на гражданския иск при прекратяване на наказателното производство. 16 § 1. Обезпечаване на гражданския иск в наказателното производство В параграф първи е разгледан редът за обезпечаване на гражданския иск в наказателното производство. Направен е анализ с оглед на субектите, оправомощени да сезират съда за вземане на мерки за обезпечаване на гражданския иск; необходимостта от наличието на достатъчно убедителни доказателства, които са в състояние да обусловят допускането на мерки за обезпечаване на бъдещ иск; компетентността на органа, който взема обезпечителните мерки, като е направен и извод за противоконституционност на законовото правомощие на прокурора да отменя обезпечителните мерки. Изяснен е точният смисъл на разпоредбите по отношение на компетентния да взема мерките съд. Анализиран е характерът на обезпечителните мерки, посочени в НПК като мерки за процесуална принуда. Разгледани са същността и последиците на съдебния акт, с който се допуска обезпечението на иска. § 2. Допускане на гражданския иск за съвместно разглеждане в наказателното производство В параграф втори е анализирана уредбата по отношение на компетентният орган да допусне граждански иск и надлежният акт, с който същият се допуска за съвместно разглеждане. Преосмислянето на ролята на съда и на прокурора в наказателното производство след приемането на новата Конституция на Република България и ратифицирането на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е свързано с преоценяване както на началния момент на предявяване на гражданския иск, така и на компетентния да се произнесе по допускането му орган. С измененията на НПК (ДВ, бр. 50 от 2003 г.) отпадна възможността за конституиране на граждански ищец, съответно и на граждански ответник в досъдебната фаза на процеса. Видът на акта, с който се допуска гражданския иск в наказателното производство, зависи от момента на неговото допускане. Практически се поставя въпросът, възможно ли е съдията-докладчик в първия стадий на съдебната фаза, да конституира със свое разпореждане (съгласно чл. 28, ал. 4 от НПК) граждански ищец и граждански ответник. В този първи стадий на съдебната фаза той осъществява функцията по ръководство и решаване, в обхвата на която се включва произнасяне по всички въпроси, включително и допускането на определени лица да се включат в процеса в едно или друго качество. В публичното право, обаче, част от което е и наказателнопроцесуалното право действа правилото, че всичко, което не е изрично разрешено, е забранено за държавните органи. В 17 глава деветнадесета (""Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание"") обаче НПК не регламентира правомощие на съдията- докладчик по допускане на гражданския иск за съвместно разглеждане. Затова е направен извод, че конституирането на другите страни, освен обвиняемия и прокурора, е в компетентността на съдебния състав, който ще разгледа делото, а не на съдията-докладчик. § 3. Процесуално положение на гражданския ищец в съдебното производство В параграф трети е разгледано съдържанието на наказателнопроцесуалното правоотношение между съда и гражданския ищец, в което се включват редица права и задължения на страните по него. С постановяване на съдебното определение за допускането на гражданския иск възниква нова страна в процеса. Тя се определя като допълнителна (незадължителна страна), субект на допълнителната функция по предявяване и поддържане на гражданския иск в наказателния процес. Целта на участието на тази страна е да се реализира освен наказателната и друг вид отговорност – гражданската. Тази именно цел предопределя и възможността на гражданския ищец да участва в процеса на доказване, особено изявено в случаите, когато се претендират несъставомерни и неимуществени вреди. Тази страна носи тежест на доказване относно основанието и размера на претендираните вреди. Като допълнителен, акцесорен субект на процеса, който защитава свои права и законни интереси, съответно страна в съдебната фаза на процеса, гражданският ищец осъществява не основна процесуална функция, а допълнителната функция по предявяване и обосноваване на гражданския иск. В качеството си на субект на процеса, гражданският ищец притежава комплекс от процесуални права, които му осигуряват процесуалната възможност за активно участие в процеса с цел защита на материалните си права. Разгледани са и процесуалните средства, предвидени за упражняването на процесуалните права на гражданския ищец. § 4. Процесуално положение на гражданския ответник в съдебното производство Параграф четвърти разглежда процесуалното положение на гражданския ответник, който се конституира в процеса едновременно с гражданския ищец, когато искът е предявен и срещу него. Волята на гражданския ответник дали да се конституира или не в процеса е ирелевантна – 18 гражданският ищец е този, който решава срещу кого да насочи своя иск. Гражданският ответник може да се конституира в наказателния процес в същия срок, в който може да се предяви и граждански иск, при условие че конституирането му не налага отлагане на делото (чл. 88, ал. 2 от НПК). Изяснен е крайният момент, в който е допустимо конституирането на граждански ответник, предвид различието в етапите на първоинстанционното производство в наказателния и в гражданския процес. Разгледан е и въпросът, допустимо ли е трето лице, което носи отговорност за причинените вреди, да встъпи, съответно да бъде привлечено от подсъдимия, за да участва в процеса. § 5. Съдбата на гражданския иск при прекратяване на наказателното производство Един от най-важните за практиката въпроси е този за съдбата на гражданския иск при прекратяване на наказателното производство. Наказателнопроцесуалният кодекс установява правилото, че когато съдебното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред граждански съд (чл. 88, ал. 3 НПК). Разпоредбата е в противоречие с правилото на чл. 307 от НПК, според което съдът се произнася по гражданския иск и когато признае, че наказателната отговорност е погасена – това обстоятелство е основание за прекратяване на делото, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. Поставя се въпросът, следва ли съдът да се произнесе по гражданския иск и при прекратяване на наказателното производство. Стриктното тълкуване на разпоредбите води до извод, че съдът ще се произнесе по гражданския иск само когато погасяването на наказателната отговорност не е в същото време и основание за прекратяване на наказателното производство. Отговорът на въпроса, дали при прекратяването на производството наказателният съд следва да се произнесе по гражданския иск, има значение за реалното осигуряване на правото на защита на пострадалия. След сравнителноправен анализ и преглед на съдебната практика, с оглед отстраняването на тези противоречия, е направено предложение de lege ferenda, да се регламентира задължение за наказателния съд в случаите на прекратяване на наказателното производство молбата за допускане на граждански иск да се препраща служебно на компетентния граждански съд. § 6. Решението по гражданския иск и неговата задължителност В параграф шести е разгледана задължителната сила на решението на наказателния съд по гражданския иск с оглед на подчинената роля на 19 гражданския иск спрямо наказателното обвинение, поради което и ""поначало следва неговата участ"". Въпросът за съдбата на гражданския иск при разглеждането на наказателното производство, предвид комплексния характер на института и прилагането на разпоредби от няколко правни отрасъла, естествено създава редица трудности в практиката. Като краен резултат съдът може да вземе решение за: (1) пълно или частично удовлетворяване на претенцията или (2) отхвърляне на иска като неоснователен. В резултат на проведеното доказване съдът взема своето решение в зависимост от достигането до различни правни изводи. Анализирани са тези различни възможни изводи на съда за наличието или липсата на елементи от състава на престъплението, съпоставени с елементите от състава на деликта, както и различните формулировки на НПК и ГПК относно задължителността на присъдата на наказателния съд. Най-подробно са разгледани случаите, при които съдът достига до различни изводи за основателността на наказателното обвинение и на гражданската претенция. На базата на направените анализи са изведени съответни предложения de lege ferenda. Заключение В заключение може да се посочи, че ефективността на защитата на правата и интересите на пострадалия от престъплението в изключителна степен зависи от реда, по който НПК урежда неговото участие. Възможността за конституирането му като граждански ищец в съдебната фаза на процеса е необходимо условие за обезпечаване на възможността за репариране на причинените му с престъплението вреди. Все по-често обаче това негово участие се противопоставя на други тенденции в развитието на процесуалната уредба. Бързината на наказателния процес през последните години особено остро фокусира вниманието на законодателя, съдебната практика и правната теория. Огромните възможности за използване на съвременните технически достижения при извършване и прикриване на престъпления затрудняват изключително много разследването и доказването им. Така успешната борба с престъпността по необходимост изисква отделяне на много време и ресурси за доказване на престъплението. От друга страна, тежките последици, които има наказателната санкция за личността, налагат внимателно проучване на всички факти и обстоятелствата, за да не се допусне осъждане на невинни хора. Така усъвършенстването на начините и способите за извършване на престъпления, от една страна, и необходимостта от спазване на правата на човека и основните свободи, от друга, водят до известно забавяне в разглеждането на наказателното дело. 20 Естественото забавяне по тези причини все по-често поставя въпроса за целесъобразността от допускането за съвместно разглеждане на гражданския иск в наказателното производство и законовата уредба на този институт. Бързината сама по себе си осигурява както качеството на доказателствата, така и реализирането на превантивния ефект на наказанието. Всеки граждански иск в известна степен забавя наказателниия процес, което предизвиква множество дискусии относно участието на допълнителни страни в процеса, по чиито искания, бележки и възражения решаващият орган дължи произнасяне. Считам, че на пострадалия трябва да се осигури възможност сам да избере производството, в рамките на което да защити своите материални права и законни интереси, но не следва законодателят, а и съдебната практика, да поставят пречки пред този негов избор, съответно – пред упражняването на процесуалните му права. 21 ІІІ. СПРАВКА ЗА ПРИНОСНИТЕ МОМЕНТИ Дисертационният труд съдържа следните приноси: 1. За първи път в българската правна доктрина се изясняват цялостно и систематично основните въпроси, свързани със: (1) процесуалната легитимация на страните, осъществяващи допълнителните функции по предявяване на гражданския иск и отговорността по предявения иск, (2) съдбата на гражданския иск при прекратяване на наказателното производство и (3) задължителността на решението по гражданския иск. Значителният ръст на престъпността през последните години и настъпилата вследствие на множество комплексни фактори усилена виктимизация на обществото поставят въпроса за ефективността на средствата за защита на гарантираните от Конституцията и законите права и интереси на правните субекти. Репарирането на вредите на жертвата, нанесени вследствие на престъпление, е въпрос, на който се обръща все повече внимание на международно ниво. Въпреки голямото значение на ефективността на средствата за защита на нарушени права и в светлината на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, в българската правна теория през последните години липсва цялостно изследване по темата. До началото на реформата на наказателнопроцесуалната ни система при прилагането на института не се забелязват особени трудности – структурата и ръстът на престъпността даваха възможност за разглеждане на иска в наказателното производство без опасност от забавяне на същото. След началото на ""прехода"", усложняването на структурата, увеличаването на ръста на престъпността, прилагането на редица способи за прикриване на извършените престъпления и съответното на това натоварването на съдилищата все по-често поставят въпроса за възможността разглеждането на гражданския иск да доведе до забавяне на наказателното дело. За първи път след началото на реформата в наказателния процес са подробно анализирани и подложени на критичен анализ някои от законодателните разрешения във връзка с института на гражданския иск в наказателния процес. 1. Направен е опит за изясняване на същността на гражданския иск в наказателния процес и причините за възникване на съединения процес. 2. Направено е разграничение на разглеждания правен институт от сходни институти. 3. Направен е критичен анализ на действащата правна уредба и на съдебната практика и въз основа на съпоставката им с юриспруденцията при действието на отменените 22 наказателнопроцесуални закони и с чуждестранната юриспруденция са направени съответните изводи за усъвършенстване на уредбата в новия НПК. 4. В резултат на извършените анализи, сравнения и обобщения, са направени редица предложения de lege ferenda: • държавата трябва да освободи от държавни такси ищците по всички дела за претърпени вреди от престъпни деяния поради неизпълнение на своето задължение да осигури на гражданите правото им на свобода и сигурност. Държавата не е изпълнила своето задължение спрямо гражданите – следователно тя трябва да понесе отговорността от това неизпълнение – поемането на държавните такси. Важното значение на обезщетяването на жертвите от престъпления е причина за акцентирането върху този проблем във все повече международни договори и международни актове. Държавата, при действащата в момента правна уредба, поставя в неравноправно положение пострадалите от престъпления, за които има влязла в сила осъдителна присъда, и пострадалите от престъпни деяния, за които не е образувано наказателно производство или то е приключило с прекратяване или с оправдателна присъда. Пострадалите от престъпления, които се преследват по реда на публичното обвинение, са в неравноправно положение и от друга гледна точка – в някои производства граждански иск поначало е недопустим – при особените правила за бързо и за незабавно производство (чл. 359, ал. 2 и чл. 365, ал. 3 от НПК), както и при освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 376, ал. 3 от НПК) • особеният представител следва да участва в наказателния процес не като повереник, а като защитник. Това би му позволило да участва в процеса, без да се съобразява с волята на законния представител на недееспособния или ограничено дееспособния пострадал. В противен случай се обезсмисля предвиденото участие на особения представител. Това се налага поради целта на участието на особения представител. Той се назначава от ръководно-решаващия орган в случаите, когато интересите на малолетния или непълнолетен пострадал (съответно на недееспособен или ограничено дееспособен пострадал) и на неговия родител, настойник или попечител са противоречиви (чл. 101 от НПК). Разпоредбата на алинея трета на чл. 101 от НПК предвижда, че особеният представител участва в наказателното производство като повереник. Така предвиденото участие обаче е недостатъчно с 23 оглед правата, които има повереникът в наказателния процес. След отпадането му като самостоятелна страна в процеса, предвид разпоредбата на чл. 253 от новия НПК, следва изводът, че той няма право на собствена позиция и линия на защита, а винаги действа като представител на страната. Това означава, че той е длъжен да се съобразява с наложената му от страната, която представлява, линия на защита. С това положение не можем да се съгласим, имайки предвид, че първо, в конкретния случай представляваната страна не е дееспособна и не може да формира правно валидна воля, и второ, лицата, които чрез волеизявлението си биха могли да валидират изразената от недееспособния воля, имат противоречиви интереси с него; • следва да се възстанови правилото на чл. 60 от отменения НПК, който на законово равнище – чрез употребата на съюза ""и"", допускаше претенция за неимуществени вреди на самостоятелно основание както на пострадалия, така и на неговите наследници. Новият НПК – чрез употребата на съюза ""или"" в чл. 84, еднозначно указва, че другите лица, които търпят неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в причинна връзка с извършеното деяние (независимо от вида на връзката с пострадалия – формална или фактическа), нямат право на обезщетение, освен при смърт на пострадалия; • трябва да бъде възпроизведено и правилото на отменения НПК прокурорът да има правомощието да предяви граждански иск в случаите, когато вредите са нанесени на държавата, общините или юридически лица с над 50 % държавно или общинско участие. Такова правомощие би било в защита на държавата и цялото общество. Особено като се има предвид кумулирането на огромни средства в някои монополни или с господстващо положение на пазара държавни или със смесено участие юридически лица, и би могло да допринесе за понижаване на риска от корупционни практики. Необходимо е също да се възстанови правната уредба за предявяване на граждански иск, когато вредите от престъплението са предмет на финансов начет – съгласно чл. 61, ал. 3 от отменения НПК, ""Когато вредите от престъплението са предмет на финансов начет, гражданският иск се счита предявен с представянето на акта за начет"". Отмяната на правната фикция, по силата на която внасянето на акта за начет се смята за предявяване на иска, съответно за молба за конституиране в качеството на граждански ищец, с основание се приема в теорията като възможност за формиране на криминогенна среда за корупционно, неправомерно 24 облагодетелстване на длъжностни лица, ангажирани да отстояват публичните имуществени интереси. • в чл. 255 от НПК да се добави нова алинея 3, в която да се уреди процесуална гаранция за реализиране на правото на гражданския ответник да организира своята защита. Тази разпоредба би могла да има примерно следното съдържание: ""За насрочването на съдебното заседание се съобщава и на гражданския ответник, когато молбата за предявяване на гражданския иск е насочена срещу него, и заедно със съобщението за насрочване на съдебното заседание му се връчва препис от молбата и от обвинителния акт"". Следва да се отстрани и пропускът в чл. 257 от НПК, като гражданският ответник се прибави към изброените лица, на които се осигурява възможност за запознаване с материалите по делото и правото им да правят необходимите извлечения; • трябва да отпадне правомощието на съдията-докладчик да отменя мярката за обезпечаване на гражданския иск (чл. 250, ал. 2 и чл. 251, ал. 3 от НПК). В посочените хипотези на прекратяване и спиране на производството се допуска отмяната на тази мярка от съдията-докладчик, ако той, включително и служебно, прецени, че основанието за налагането й е отпаднало. По този начин драстично се застрашават правата на пострадалия и се създава реална възможност за извършителя да се разпореди с имуществото си и така да възпрепятства удовлетворяването на исковата претенция; • следва да се преосмисли практиката за дискрецията на съда при постановяване на определението за допускане (съотв. недопускане) на гражданския иск за съвместно разглеждане, с оглед преценката на съда дали ще доведе до отлагане на наказателното дело. Въпреки изтъкваните преимущества на възможността и за такава преценка, подобна дискреция поставя пострадалите в неравнопоставено положение; поставя под въпрос справедливостта на подобно решение, а липсата на обективни критерии дава възможност практически за неконтролируемост на съдебния акт. 25 ІV. ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИЯТА СПИСЪК НА НАУЧНИТЕ ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИЯТА 1. ""Пострадалият като граждански ищец в наказателния процес"" – сп. ""Право без граници"", бр. 1-2/2003 г. 2. ""Правата на пострадалия по новия НПК"" – сп. ""Право без граници"", бр. 3-4/2005 г. 3. ""По някои въпроси на гражданския иск в наказателния процес"" – Годишник на Юридическия факултет, УНСС, юбилеен том по случай 95 години от рождението на проф. Веселин Христофоров, бр. 2/2009 г. 4. ""Практически проблеми на гражданския иск в наказателния процес"" – ""България – 100 години юридически суверенна държава"", издание във връзка с проведена в с. Равда юбилейна научна конференция с международно участие, том Първи, секция ""Право"", УИ ""Стопанство"", София, 2010 г. 5. ""Относно началния и крайния момент за предявяване на граждански иск в наказателния процес"" – Годишник на Юридическия факултет, УНСС, юбилеен том по случай 90 години от създаването на УНСС, бр. 3/2010 г. 6. ""Процесуалната правоспособност като предпоставка за допускане на гражданския иск в наказателното производство"" – сп. ""Съвременно право"", приета за печат. 7. ""Актуални проблеми на гражданския иск в наказателния процес"" – приета за печат в Сборник доклади от Национална конференция, проведена на 06.12.2010 г. на тема: ""Световната криза и България – правни аспекти"", УИ ""Стопанство"", София, 2011 г.