25.1. Съгласно чл. 84, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) пострадалият и неговите наследници и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предяват в наказател­ното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.
Предпоставките за предявяване на иска за обезщетение на вредите в наказателния процес, могат да се разделят на материалноправни и процесуалноправни.
Материалноправни предпоставки е да е извършено престъпление, от което произтичат вредите. Следователно, непозволеното увреждане ед­новременно осъществява състава по чл. 45 ЗЗД и престъпен състав по Наказателния кодекс. Необходимо е още да има вреди от престъпле­нието.
Процесуалните предпоставки са да е започнало съдебното производ­ство, независимо в какъв стадий се намира то. Искът може да се предяви по време на съдебното производство. Освен това задължителна отрица­телна предпоставка за предявяването на иска за обезщетение в нака­зателния процес е да не е предявен иск по реда на ГПК и да има вися­що или вече приключило гражданско производство. Същият иск не може да се предяви втори път в наказателния процес - изрично чл. 84. ал. 2 нпк.
Молбата за предявяване на граждански иск може да се подаде най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Следователно тя може да се предяви в първото заседание в първата инстанция, след като съдът даде ход на делото.
Формата на молбата е писмена или устна. Тя обаче трябва да има определено от закона съдържание. Според чл. 85, ал. 1 НПК в молбата за предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите и ха-рактерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение.
25.2. Кои са лицата, оправомощени да предявят иска?
На първо място това е лицето, което е претърпяло непосредствено вреди от престъплението - примерно, този, който е получил тежка или средна телесна повреда, този, чиято вещ е унищожена или повредена. На практика обаче най-често гражданският иск се свързва с претърпени от пострадалия лични вреди - имуществени и неимуществени.
На второ място, това са наследниците на починалите вследствие на престъплението лице. Това могат да бъдат само тези наследници, които същевременно са оправомощени лица по смисъла на деликтното право, защото в този случай те ще претендират обезщетение на лично претър­пените от тях имуществени и неимуществени вреди.
На трето място, искът може да се предяви от юридическо лице -учреждение, търговско дружество, организация с нестопанска цел и други. Необходимо е обаче те да са претърпели непосредствено вреди от престъплението.
Възможно е две или повече лица да предявят с една обща искова молба граждански иск срещу обвиняемия. В този случай е налице обективно съединяване на искове на две или повече лица срещу ответ­ника.
Гражданският иск се предявява срещу обвиняемия, но може да се предяви както срещу обвиняемия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението. В този смисъл искът може да се предяви срещу други лица - физически и юридически, които не са конституирани като обвиняеми в наказателния процес. Такива са лицата, които носят отговорност по чл. чл. 47,48, 49 и 50 ЗЗД. Те получават процесуалното качество на граждански ответници. Гражданският ищец има правното положение на страна в наказа­телния процес. Той е субект на процеса и затова има определени в закона права - да участва н наказателното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. Но обстоятелството, че той участва в наказа­телния процес само за да търси надлежното обезщетение за претърпените от него вреди, се отразява върху неговите права - те са лимитирани до пределите, необходими за доказване на основанието и размера на граж­данския иск - чл. 87, ал. 2 НПК.
25.3. Гражданските ответници, в качеството си на лица, срещу кои-то е предявен гражданският иск, но не са подсъдими, имат също така определени в закона права -да участват в наказателното производство; да се запознават с делото и да правят необходимите извлечения; да представят доказателства; да правят искания, бележки и възражения и да обжалват актовете на съда, които накърняват техните права и закон­ни интереси - чл. 90, ал. 1 НПК. Гражданският ответник, подобно на гражданския ищец, упражнява правата си в пределите, необходими за защита срещу предявения против него граждански иск.
25.4. Гражданският иск се разглежда от съда по правилата, определени в НПК. По отношение обаче на материалноправните предпоставки на деликтния иск съдът прилага гражданските закони -аргумент от чл. 88, ал. 1 НПК. Така например, съдът преценява дали престъплението, предмет на повдигнатото обвинение, съставлява де-ликт, т. е. дали е налице виновно и противоправно причиняване на вреди от подсъдимия на гражданския ищец. По правилата на гражданските закони се решава освен това и въпросът, дали посочените в исковата молба вреди подлежат на обезщетение и в какъв размер, дали са причи­нени неимуществени вреди и дали има съпричиняване на вредите от пострадалия. В последния случай съдът е длъжен да намали размера на обезщетението. Размерът на неимуществените вреди също така се опре­деля от съда по справедливост.
25.5. Ако наказателното производство се прекрати и не се стигне до присъда, гражданският иск не се разглежда. Той обаче може да се предяви пред гражданския съд-чл. 88, ал. 3 НПК. Ако се постанови оправдателна присъда, съдът е длъжен да се произнесе и по гражданския иск. Тук са възможни няколко варианта. Съдът може да оправдае подсъдимия поради това, че не е извършил престъплението или че не е действал виновно. Но след като липсва деяние или вина, съдът е длъжен да не уважи и гражданския иск. Другият вариант е да се установи, че има деяние и то е причинило вреди на гражданския ищец, но това деяние не съставлява престъпление. Тогава съдът постановява оправдателна при­съда и осъжда подсъдимия да плати обезщетение на гражданския ищец. Възможен е обаче и трети вариант - съдът постановява осъдителна присъда, но отхвърля гражданския иск поради липса на една от матери-алноправните предпоставки - примерно не са възникнали вреди или вредите не се намират в причинна връзка с престъплението и изобщо с деянието на обвиняемия.
Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск, ако са накърнени техните права и законни интереси.
25.6. Какви са предимствата и недостатъците от предявяване на граждански иск в наказателния процес?
Предимствата са процесуална икономия и икономия на разноски­те. Лицето, което е пострадало от извършеното престъпление, може да се възползва от възможностите, които му предоставя наказателният про­цес, за да докаже своята претенция срещу обвиняемия, без да е необходи­мо да води втори граждански процес. По този начин то спестява време, спестява неприятните емоции, свързани поначало с процесите и преди всичко с наказателния и гражданския процес, третиращи едно и също увреждащо деяние, спестява парични средства, защото се освобождава от плащане на държавна такса, както и икономисва разноските за адвокат, който в този случай не се налага да води и да го защитава по два, а само по един процес, спестява усилия, нерви и разноски по събиране на доказателства, защото се възползва от доказателствата, събрани от дър­жавното обвинение.
Недостатъците са свързани с тежестта на доказване. В наказател­ния процес вината на обвиняемия се доказва от обвинителя, включител­но и от гражданския ищец. Ако съдът приеме, че вината не е доказана, той ще постанови оправдателна присъда. Влязлата в сила присъда обаче е задължителна за гражданския съд по отношение на следните елемен­ти - дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновнос­тта на дееца - чл. 222 ГПК. Пострадалият по този начин рискува да не може изобщо да получи обезщетение, ако наказателният съд не бъде убеден, че обвиняемият е действал виновно, т.е. ако не може по катего­ричен начин да се докаже неговата вина. Ако обаче се предяви иск пред гражданския съд ответникът следва да доказва, че няма вина - обръща се тежестта на доказване и ако той не успее да докаже това, може да бъде осъден да плати обезщетението. Тук обаче съществува риск - ако преди да се произнесе гражданският съд се постанови присъда, в която се приема, че ответникът не е бил виновен, гражданският съд е длъжен да се съобрази с присъдата и да отхвърли иска за обезщетение на вреди. В крайна сметка, получава се следният парадокс - ако НУ съставлява същевременно и престъпление, и е образувано наказателно производ­ство срещу дееца, пострадалият се поставя в по-неблагоприятни позиции, отколкото ако деянието не е престъпление. Защото, както вече отбелязах, при престъплението трябва да се доказва вината му от пострадалия -ищец, докато ако не е престъпление - това не е необходимо.

Според мен, цитираното ТР № 5/2006 г е неправилно.
ЗЗД, чл.45. (2) Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Тази разпоредба, по отношение на "вината" очевидно има предвид само случаите на граждански деликти, не и деликти настъпили в следствие на престъпление - в наказателното право, Обвиняемия се счита за НЕВИНЕН до доказването на противното. А това става с влязла в сила присъда.
От горното следва, че докато няма влязла в сила присъда - няма известен дец, причинил "непозволеното увреждане".
ГПК, чл.300. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
ЗЗД, чл.114. (3) За вземания от непозволено увреждане, давността почва да тече от откриването на дееца.
Изводът е че при висящо нак. дело Иска по чл.45 от ЗЗД се явява винаги НЕОСНОВАТЕЛЕН с произтичащите от това последствия - Съдебно решение, ползващо се със "сила на пресъдено нещо", за което следва да се иска отмяна на основание чл.303 ал.1, т.1 от ГПК - "ново обстоятелство", това е влязлата в сила присъда, установяваща че "непозволеното увреждане" е извършено от лицето, признато за ВИНОВЕН за съответното престъпление. 

С оглед на тази разпоредба, за да се предяви иск за непозволено увреждане, не е достатъчно да е налице деликт, но и да е открит дееца. Когато деликта е в резултат на престъпление, до момента на откриването на дееца - неизвестен извършител, иска се явява НЕДОПУСТИМ.
Когато нак. производство е образувано срещу известен извършител, давност НЕ ТЕЧЕ, но не поради някаква разпоредба на ЗЗД, а поради факта на висящо нак. производство, което ПРЕКЪСВА давността относно отговорността за съответното деяние, независимо кой е извършителя. Докато трае нак. производство давност НЕ ТЕЧЕ !... Кой е извършителя се установява с влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд.(чл.300 от ГПК.)
С установяване на дееца и неговата ВИНА по горепосочения от закона начин, почва да ТЕЧЕ давността по смисъла на цитирания чл.114, ал.3 от ЗЗД, за предявяване на гр.иск за непозволено увреждане

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 9 от 2005 г.


Докладчик председател на отделение Добрила Василева


Председателят на Върховния касационен съд на основание чл. 87 и чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии да постанови тълкувателно решение по някои спорни въпроси на погасителната давност:
1. Предявяването на частичен иск и неговото уважаване спира и прекъсва ли теченето на погасителната давност относно цялото вземане?
2. Висящият наказателен процес, в който не е бил предявен иск за обезщетение на вреди от престъплението, предмет на обвинението, спира ли теченето на погасителната давност за вземането на такова обезщетение:
а) ако процесът е приключил с прекратяване в досъдебната фаза, респективно след връщане на делото от съда за доразследване на органите на предварителното производство?
б) ако процесът е приключил с влязла в сила осъдителна присъда на наказателния съд?
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
1. По първия от повдигнатите въпроси след проведеното гласуване не се постигна необходимото мнозинство по чл. 87 ЗСВ за вземане на решение, поради което предложението следва да се отклони.
2. В съдебната практика има случаи, при които пострадалият от престъпление, за което е образувано наказателно производство, изчаква то да достигне до определена фаза на развитие и установеност на деянието и дееца и тогава да предяви граждански иск за обезщетение на вредите. Когато предварителното производство е продължило по-дълъг период от време, е възможно гражданският иск да се предяви след изтичане на петгодишния срок от увреждането, при което би могло да се възрази, че вземането е погасено по давност. За такива случаи в съдебната практика съществуват две противоречиви становища, което налага настоящото тълкувателно решение.
Според първото становище вземането на пострадалия за обезщетение на вредите възниква от момента на увреждането и откриването на дееца, но докато трае наказателното, включително и досъдебното производство, давност за това вземане не тече. Това становище се обосновава с връзката между гражданския и наказателния процес, когато деликтът е и престъпление, тъй като поначало установяването на престъплението се извършва по реда на НПК. Затова се приема, че произнасянето по въпроса за обезщетението трябва да изчака приключването на наказателното производство, като през този период давност не тече. Поради единството на наказателния процес, включващ съдебно и досъдебно производство, се приема, че спирането настъпва от момента на образуване на предварителното производство.
Според второто становище, независимо от това как се е развило наказателното производство, гражданският иск трябва да се предяви в петгодишния давностен срок, а образуването на досъдебно или съдебно производство по НПК не спира теченето на този срок.
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд намира за правилно второто становище.
Въпросите за това кога възниква вземането за вреди от непозволено увреждане, кога се погасява по давност, какви са основанията за спиране или прекъсване на давностния срок са подробно изяснени в досегашната практика на Върховния съд. Не е имало съмнение с оглед ясната разпоредба на чл. 114, ал. 3 ЗЗД, че вземането възниква от деня на откриване на дееца, както и че от същия момент то става и изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта. Не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред. Дори и деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването, а не от влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок.
За разкриване на престъплението може да се образува наказателно производство. Съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД висящият съдебен процес е основание за спиране на погасителната давност и бездействието на кредитора в този период от време не се санкционира с неблагоприятната последица вземането му да се погаси по давност. Изискването на закона е да е налице висящ съдебен процес относно вземането, спрямо което тече погасителна давност. Наказателният процес относно престъпление, с което е осъществен и фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, не е съдебен процес относно вземането за вреди, което произтича от деликта. Съгласно чл. 1 от действащия Наказателно-процесуален кодекс - ДВ, бр. 89/1975 г., отм. бр. 86/2005 г. и чл. 1 от новия НПК - ДВ, бр. 86/2005 г., в сила от 29.04.2006 г., целта на наказателното производство е да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона. Най-общо страни в наказателния процес са разследващите органи, прокурорът, съдът и лицето, извършило престъплението. Пострадалият не е страна в наказателното производство. Той придобива това качество, ако предяви граждански иск или встъпи като частен обвинител. Следователно наказателният процес не е съдебен процес относно неговото вземане за обезщетение. Обстоятелството, че престъплението съставлява и деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и е основание за гражданска отговорност, не е определящо за развитието на наказателния процес. Увреждащото деяние е преди всичко деликт, а само в някои случаи може да се окаже, че осъществява и определен престъпен състав. Затова за правата на пострадалия са меродавни преди всичко разпоредбите на гражданските закони, а само ако встъпи в наказателния процес като граждански ищец - и разпоредбите на НПК. По тези съображения следва да се приеме, че за спирането на давността е необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез предявяване на иск по реда на ГПК, или на граждански иск в наказателния процес, а не само образувано наказателно производство във връзка със същото деяние.
Аргумент в подкрепа на това становище е и обстоятелството, че пострадалият не е лишен от защита, въпреки че новият НПК не позволява предявяване на граждански иск в досъдебното производство, тъй като остава възможността за предявяване на иска по общия ред. Облекчените условия, при които се разглежда гражданския иск в наказателния процес поради спестяване на държавни такси и използване на събрания доказателствен материал, са съображения от практическо естество и заради тях не може да се разширява понятието за съдебен процес относно вземането, което се има предвид от нормата на чл. 115, ал. 1, б. "ж", ГПК.
Ако давностният срок изтича, докато наказателното производство все още се намира в досъдебната фаза, тъй като новият НПК не допуска предявяване на граждански иск на този етап от процеса - чл. 84 НПК, пострадалият трябва да предяви иска пред гражданския съд по реда на ГПК. От предявяване на исковата молба ще спре да тече погасителна давност за вземането. До приключване на наказателното производство гражданското дело следва да се спре съгласно чл. 182, б. "д", ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, като се запазва ефекта от спиране на давността. Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК - ДВ, бр. 86/2005 г. и чл. 222 ГПК са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта.
Ако пострадалият предяви граждански иск в наказателното производство, ще е налице съдебен процес относно вземането му и това обстоятелство, а не висящото наказателно дело, е основание за спиране на погасителната давност.
Ако извършването на деянието и откриването на дееца съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент. Въпросът е фактически и се решава според всеки конкретен случай, като тежестта за доказване е на пострадалия. Допустими са всички доказателствени средства по ГПК.
По изложените съображения Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд


РЕШИ:


1. Отклонява т. 1 от предложението на Председателя на Върховния касационен съд за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: предявяването на частичен иск и неговото уважаване спира и прекъсва ли теченето на погасителната давност за цялото вземане.
2. Ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност