http://www.kpetkov.eu/node/346
НачалоИзточник: http://www.investor.bg/imenata-na-biznesa/107/a/a-chernogorski-reglament... Регламентирането на частния фалит ще отрезви банковия сектор /Интервю с Атанас Черногорски/ 31 Май 2012 - 22:03 / Posted by Krastyo Petkov Идентифицирайте се за да изпращате коментари
Публикувам едно интересно интервю с Атанас Черногорски,поместено в сайта "Инвестор.бг". Читателят на блога г-н Симеон Йорданов ми обърна внимание върху аргументираната позиция на интервюирания юрист и икономист г-н Черногорски!
Темата за фалита на физическите лица се дискутира в България от няколко години. Инициативата на новоучредената Асоциация на ощетените от кредитори да предложи свой законопроект за частния фалит е навременна и перспективна. Да се надяваме, че Н С ще обърне подобаващо внимание на това начинание!
/Проф. Кр. Петков/
* * *
Надзорът да осъществява строг контрол върху банките заради оценката на рисковите експозиции, иска членът на Асоциацията на ощетените от кредиторите
Атанас Черногорски е юрист и икономист, натрупал богат опит в публичния сектор, включително и в Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (известна като „комисията Кушлев“ по името на бившия й председател).
Атанас Черногорски е юрист в учредената наскоро Асоциация на ощетените от кредиторите. Експертите от организацията наскоро обявиха, че работят върху законопроект за фалита на физически лица. Конкретните текстове ще бъдат представени през септември и подложени на широко обществено обсъждане.
С Атанас Черногорски разговаряме за бъдещия законопроект и очакванията му за дискусиите за частния фалит, които предстои да се проведат.
- Г-н Черногорски, наскоро от Асоциацията на ощетените от кредитори обявихте, че до месеци ще предложите закон за фалита на физически лица. На какъв етап от работата по законопроекта сте в момента?
В момента се прави превод на британския, френския и испанския закони и законодателна практика. Испанската и френската практики са много близки до нашата действителност, а британската я превеждаме за да преценим доколко техният опит би ни бил полезен, въпреки че правораздавателната им система е различна от българската. Маркирали сме основните глави в бъдещия български законопроект и всеки от юристите на асоциацията има ангажимент да оформи конкретни текстове. В тях ще се формулират правата и задълженията на кредиторите и на физическите лица, кой има право да обяви фалита и в какъв момент. Всички тези моменти от законопроекта все още се обсъждат и оформят в законодателна рамка. С конкретните параметри ще сме готови през септември.
- Защо избрахте да базирате българския законопроект, който подготвяте, на испанската, френската и британската практика?
Френската законодателна практика е по-дългогодишна и всеобхватна, а към испанската се насочихме заради това, че Испания претърпя сериозен кредитен бум още преди това да се случи в България. Кризата засегна тежко Испания, има достатъчно случаи на неплатежоспособност на физически лица и законите на страната работят ефективно. Контактуваме и с българка, която е адвокат в Испания, така че максимално да почерпим от опита на страната.
- Проявявали ли са юристи от други страни интерес да ви разяснят техните национални законодателни практики, с които е уреден фалитът на физически лица?
Да, обсъждали сме въпроса с други колеги, които ни препоръчаха да прегледаме и германския закон. Вероятно ще проучим и тяхната практика и ако видим, че има нещо полезно от германското законодателство, което е приложимо у нас, бихме го предложили. Във всяка една страна законодателството си има своя специфика. Българският законопроект трябва да бъде съобразен с действащото българско законодателство, с което се съобразяваме, когато черпим информация от чуждия опит.
- Ако се стигне до гласуване на законопроекта за частния фалит, вероятно ще се стигне и до други законови поправки и реформи...
Със сигурност ще се стигне дотам. Това зависи донякъде и от волята на БНБ да направи промени в някои наредби. Повече от половината българи имат някакви задължения към някакъв кредитор. Банковият надзор обаче не осъществява достатъчно добър контрол. Визирам действията на някои банки по провизирането на просрочените кредити. Факт е, че много банки, за да си оправят ликвидността, прехвърлят свои просрочени кредити на свързани дружества, за да избегнат провизирането на изискуемите кредити. Това е едно залъгване на статистиката.
- Какво трябва да направи банковият надзор в този случай?
Банковият надзор трябва да осъществява качествен контрол. По моите наблюдения досега няма случай на наказана банка за нарушаване на наредби № 8, № 9 и № 11 на БНБ за капиталовата адекватност, за оценка и класифициране на рисковите експозиции на банките, за ликвидността на търговските банки, а такива нарушения се извършват.
Същевременно искам да кажа, че споделям мнението на председателя на управителния съвет на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян, че банките се нуждаят от реформа – законодателни промени и промени на вътрешните политики. Законът за фалита на физическите лица ще накара банките образно казано да си поемат кръста, да понесат отговорността за кредитите, които предоставят, както и правилно да оценяват риска. При изпадане в неплатежоспособност отговорност носи не само физическото лице, но и банката или небанковата институция, която му е дала кредит. Оказва се, че в момента редовните платци покриват част от загубите на кредитните институции от некоректните кредитополучатели.
- Какви принципи за защита на интересите и на двете страни – кредитори и кредитополучатели, ще възприемете?
Кредитополучателите ще имат право да обявяват фалит в случай, че изпаднат в неплатежоспособност при определени причини. Кредиторите също ще имат право да обявяват свои длъжници в несъстоятелност. Ще има гаранции за кредиторите, за да не се опорочат целите на закона и да се намалят опитите за злоупотреби на физически лица. Ще бъде посочено кои действия на длъжника могат да се тълкуват като опит да бъдат ощетени неговите кредитори.
Каква дефиниция за „фалит на физическо лице“ всъщност залагате в подготвяния законопроект? При какви условия едно лице може да отиде в съда и да обяви банкрут?
Едно физическо лице може да обяви фалит, когато то е спряло да плаща задълженията си повече от 90 дни, а размерът на съвкупните му задължения към кредитори и доставчици на комунални услуги надхвърля стойността на притежаваните от него имущество и други активи. Според сега действащото законодателство и договорите между кредиторите и длъжниците, вземания с просрочие над 90 дни стават автоматично изискуеми. Предвижда се да може да обявява фалит и лице, което е трайно безработно и няма тенденция към промяна, а същото това лице не може да си покрива различни плащания.
Приемането на закон за частния фалит е необходим, защото има съвсем добросъвестни кредитополучатели, които си плащат до момента, в който изпаднат в неплатежоспособност заради конкретна икономическа ситуация, например безработица. И в този случай биват осъждани за огромни суми, надхвърлящи два или три пъти размера на дълга им към кредиторите по главницата. Така те стават пожизнени длъжници.
Лицето, което обявява фалит, ще трябва обаче да поеме една съдебна такса. Тя трябва да покрие разходите по самото дело и разходите на вещото лице, което ще провери реалната ситуация и кредитната задлъжнялост на лицето, желаещо да обяви фалит. Вещото лице ще обяви и началната дата на неплатежоспособността. Процедурите ще са сходни с процедурите при обявяването в несъстоятелност на юридическите лица. Все още обсъждаме какъв да бъде размерът на таксата.
Това, така или иначе, ще бъде подложено на обществено обсъждане, когато сме готови с конкретните текстове на законопроекта. То ще се състои есента и ще поканим представители на банките, на небанковите финансови институции и други кредитори, на колекторските агенции, на съдебните изпълнители. Ако те имат разумни предложения, ние ще се съобразим с тях и ще ги включим в законопроекта.
- А какво следва да се случи на физическото лице, обявило банкрут, след края на съдебната фаза?
Когато едно физическо лице мине през това производство, ще се установи какво е имуществото му и каква част от него подлежи на осребряване. Ще съобразим текстовете на законопроекта с действащата наредба за несеквестируемостта на имуществото. Кредиторите ще бъдат частично удовлетворени, но както казах те също трябва да носят отговорност за оценката на риска и вземането на решение да предоставят кредит на свой клиент.
- Т.е. под някаква форма ще се направи преструктуриране на дълга на физическото лице...
Ще се съберат всички дългове на физическото лице и ще се преструктурират, така че да има начало и, подчертавам, край на тяхното погасяване. Ние искаме да сложим и край, както и да дадем право на физическите лица, които са обявили фалит, правото да могат да започнат отначало.
- Ще се стига ли в някои случаи и до опрощаване на част от дълга?
Тук работим с неправилна терминология. Няма опрощаване, а загуба, която кредиторите трябва да си отразят.
- В какви случаи и при какви условия кредитор ще може да обяви фалит на свой длъжник-физическо лице?
Всички случаи и условия ще залегнат в договорите между кредитори и кредитополучатели, ако законопроектът бъде приет. Кредиторите ще имат право да обявяват фалита на свой длъжник и в случай, че се установи, че лицето тегли заеми от множество кредитори с цел да вземе колкото може повече пари без да плаща.
- Регламентирането на фалита на физически лица среща сериозна съпротива в лицето на съдебни изпълнители и банки. Един от техните аргументи звучи логично – възможността за злоупотреби от страна на недобросъвестни длъжници. Какъв подход ще възприемете при преговорите между всички заинтересовани страни?
Съгласен съм, че има сериозна съпротива, а тези структури поддържат и сериозно лоби във всеки един парламент, защото почти няма български гражданин, който да не се ползва от кредитни услуги. Наистина ще бъде трудно, но ние ще направим една кръгла маса, ще приемем и всяко разумно предложение, както казах.
Що се касае до съдебните изпълнители, сред тях има такива, които злоупотребяват, затова се обсъждат евентуални промени в Тарифата за таксите на частните съдебни изпълнители за налагането на някакви граници на техните разходи. Недопустимо е едно шаблонно писмо, което се изпраща до всичките търговски банки за запор на сметки, да се калкулира като сериозен разход, както правят някои съдебни изпълнители.
Същевременно при нас пристигат неофициални сигнали за негласни договорки между съдебни изпълнители и фирми за събиране на вземания за умишлено раздуване на разходите и адвокатските възнаграждения по неясни критерии. Тъй като след успешното събиране на дълговете точно тези разходи се погасяват първи, после сключилите негласното споразумение си поделят сумите.
- Според статистиката над 2 млн. българи имат някакви кредитни задължения, а част от тези хора са близо до фалит. Представлява ли според Вас това някаква заплаха за банковата система на страната?
Според мен официалната статистика не е съвсем точна и хората са повече. Както казах, има банки, които прехвърлят просрочени кредити на свързани и близки до тях дружества, а след това същите тези кредити не се отчитат като просрочени и изискуеми за статистически цели. Ако реално излязат всички просрочени кредити, това ще има отражение върху дейността на банките и ликвидността на някои от тях ще бъде нарушена.
Отново казвам, че трябва да има по-строг контрол, за да се види каква е реалната ситуация. Прави се по-скоро статистика, чиято цел е да покаже колко стабилен е българският банков сектор, а реално той не е чак толкова стабилен. При такъв висок процент на просрочени кредити, който със сигурност е даже още по-висок, отколкото се съобщава, търговските банки няма как да показват такава печалба и това всеки икономист и анализатор може да го съобрази.
- Може ли регламентирането на частния фалит да има като косвен ефект понижаването на лихвите по кредитите?
Със сигурност ще има отрезвяване на банковия сектор.
