http://www.gramofona.com/index.php/bylgaria-obshtestvo/biznesat-pogna-bankite-za-zakon-ot-gpk

Бизнесът погна банките за Закон от ГПК

Националната асоциация на българския бизнес е присъединена, като страна по конституционно дело №4/2012г. Делото е образувано по искане на омбудсмана на Република България и трябва да установи дали чл.417,т.2 от ГПК поставя банките в по-благоприятно положение при процедурата на доказване и събиране на вземанията си спрямо останалите правни субекти.

Това е в противоречие с конституционните изисквания, които гарантират на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотреба с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.

Липсва нормативно регламентирани по-високи изисквания, които Законът за счетоводството да поставя на банките, в сравнение с тези, приложими за останалите участници в гражданския оборот.

Как се стигна да тук?

НАББ през 2009 г. стартира национална подписка и протести във връзка с противоконституционната дейност на банките, включително и чл.417, т.2 от ГПК. През месец април бяха уведомени всички инстуции, включителни и омбудсмана, като бе образувано дело само в Комисията за защита на конкуренцията за проверка за наличие на банков картел. През 2009 г. с 100 000 подписа беше сезирано и правителството на ГЕРБ.

Кампанията продължи през 2010г. и 2011г., като през 2011 г. беше сезирана Комисия за защита от дискриминация.

През  месец юли 2011г. Националната асоциация на българския бизнес сезира новия омбудсман за противоконституционност на законови наредби в полза на банките и частните съдебни изпълнители, включително и чл.417, т.2 от ГПК. Омбудсманът от своя страна сезира Конституционния съд за спорния член 417, т.2 от ГПК.

Самият чл. 417, т. 2 гласи:

Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:

2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;

Каква е настоящата законова процедура по доказване и събиране на вземането от страна на банка?

На този етап районните съдилища издават Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата, която банките си поискат, като са представили за това само един лист хартия, който е подписан и подпечатан от тях и на него е написана сумата, която искат от длъжника. В тази процедура, банката не прилага доказателства и длъжника изобщо не се уведомява и по никакъв начин не участва в процеса. По този начин бива осъдено посоченото от банката лице за сумата, която е посочила в представения от нея лист.

С изпълнителния лист банката веднага иска образуване на изпълнително дело и от съдебен изпълнител се възбраняват недвижими имоти, запорират банкови сметка, фирмени дялове, моторни превозни средства и т.н. Веднага след това се пристъпва към опис на движимо и недвижимо имущество и неговото разпродаване на безценица.

През цялото това време, ако длъжника е подал възражение до районния съд след получаването на поканата за доброволно изпълнение, се образува съдебно дело, в което едва тогава може да участва и длъжника. Докато се води това дело, имуществото на длъжника се разпродава, търговската му дейност се спира и при приключването му, вече може да не разполага с никаква собственост.

Каква ще бъде ползата за кредитополучателите при условие, че чл.417, т.2 от ГПК бъде обяване за противокноституционна?

При отпадане на тази привилегия от страна на банките, всички субекти ще бъдат равнопоставени относно процедурата по доказване и събиране на вземанията си. Банките ще имат само възможността да завеждат установителни искове срещу своите длъжници, където и двете страни ще имат равни права пред съда да доказват своите твърдения и да защитават интереса си.

През този период банките няма да могат да завеждат изпълнителни дела и да бъде разпродавано имуществото на длъжника. Това ще може да се случи, едва след приключване на съдебното дело на две инстанции.