Настоящата статия е по повод множеството въпроси към мен относно зачестили действия от страна на банките, касаещи нередовните кредитополучатели. Статистиката на питанията към мен показва, че само 2% от тях са отправени от самите кредитополучатели, а останалите 98% са от страна на поръчители по същите кредити.
 Опасността от финансова криза и българския пазар на банкови услуги кара банките да предприемат ответни твърди действия по отношение на необслужването на отпуснати от тях кредити. В голямата си част тези ответни действия са изцяло законни и са въз основа на българското законодателство, уреждащо материята, както и на прецизни договори с кредитополучателите и поръчителите им. Всичко това се случва в ситуация на свиване на доходите и опасността от съкращения в някои предприятия в България. 
 На лице е огромен проблем с ипотечното кредитиране и свързаната с това дейност на банките. Тази тема няма да се коментира в настоящата статия. 
 Приятелският жест да станете поръчител по кредит на някой без да сте сигурни в неговата финансова стабилност в перспектива и отговорността му да погасява сумата по кредита, която е изцяло в него, може да се превърне в огромен проблем пред вас – застрашавайки вашата финансова стабилност, тази на семейството ви, личните отношения в дома ви. 
 На вниманието ви ще предложа част от информацията, която трябва да се има предвид преди поемането на задължението да станете поръчител на някого. Отново ще посоча, че темата е обширна, като евентуални усложнения в самата процедура и при обезпечаване и събиране на задълженията от страна на кредитора – банката, правят проблема наистина обширен, касаещ множество лица и отрасли на правото.
 Нормативната уредба е в Закона за задълженията и договорите – основно глави VІ и VІІ, от които ще бъдат цитирани разпоредби, Закона за банките, Гражданско процесуалния кодекс и други закони и подзаконови нормативни актове. Цитати се използват с оглед избягване на неправилно тълкуване на определени тези. Опасна е тенденцията всеки да си позволява да тълкува закона! Според законодателството ни тази функция е възложена само на определени органи и то въз основа на тяхната компетентност и квалификация! Тълкуване се допуска единствено при противоречива практика и разпоредби! Незнанието на закона не е основание същия да се “тълкува” с определена цел, което е масова тенденция, дори от държавни органи! Законът трябва да се спазва, а не под претекст за “тълкуването” му да се цели нарушаването и заобикалянето му! Тезата за изпълнението на “духа на закона”, а не само на “буквата на закона” често е последвана от целенасоченото нарушаване на закона!

 С две думи - трябва да се знае, че поръчителството е договорно задължение, скрепено с писмен договор и обезпечаващо изпълнението на друг договор /обикновено кредит/, като при нередовност от страна на кредитополучателя по договора за кредит се преминава към реализирането на определени видове отговорност, включително солидарна.

 Солидарната отговорност.

Солидарни задължения са особени видове задължения. Освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. 
Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници. Солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници.
Изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Получаването на нещо вместо изпълнение от страна на един солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник, както и изпадането на кредитора в забава по отношение на един солидарен длъжник също имат действие срещу всички солидарни длъжници. Солидарният длъжник не може да прихваща задължението с вземания на своите съдлъжници /това, което някой от останалите му дължи/ към кредитора.

              Законът предвижда, че подновяване на задължението на един солидарен длъжник освобождава останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях. Както и че, опрощаването в полза на един солидарен длъжник освобождава и останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях, като в последния случай задължението на останалите се намалява с частта на длъжника, комуто задължението е опростено. Сливането в едно и също лице на качествата на кредитор и солидарен длъжник, което също е често срещано в ситуацията погасява задължението на останалите за частта на този съдлъжник.
              По отношение на давността. Прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск – регресен по същността си, срещу освободените вследствие на давността. Отказването на един солидарен длъжник от давността не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници; този, който се е отказал, няма иск срещу освободените вследствие на давността.
              Ако изпълнението стане невъзможно /поради разпореждане с запорирано имущество или авоари от банкови сметки/ и само някой от длъжниците е отговорен за това, кредиторът може да иска от него пълно обезщетение за вредите. Останалите длъжници отговарят солидарно само за стойността на първоначално дължимото.
Забавата на един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.
             По отношение на платеното на кредитора – банка или друг. 
 Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата /надплатена над частта, която той дължи/. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди.

Поръчителство.
Поръчителството като мярка за обезпечаване на вземанията.
Нормативната уредба предвижда, че с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Като особено изискване е въведено, че този договор трябва да бъде извършен в писмена форма. Поръчителство може да съществува само за действително задължение. С възможност същото да може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение. Поръчителство може да се поеме и за част от задълженията на длъжника или при по-леки условия. Ако поръчителят се е задължил за повече от това, което длъжникът дължи, или при по-тежки условия, по силата на закона, неговото задължение се намалява до границите на главното задължение, предмет на договора.

Изключително важно е да се знае, че поръчителството се простира и върху всички последици от неизпълнение на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането, чрез предвидените в законодателството ни способи за това.

            Поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. Ако неколцина са поръчителствували за един и същ длъжник за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му. Поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Той не губи тия права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето задължение. Поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането. Длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. Ако поръчителя е изпълнил задължението, без да уведоми за това длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. И в двата случая поръчителя може да иска връщането на онова, което кредиторът недължимо е получил. Длъжникът, който е изпълнил задължението, е длъжен незабавно да уведоми поръчителя, с оглед защита на правата му и непредприемането на определени действия по солидарното му задължение. Когато няколко лица са поръчителствували за един и същ длъжник и за едно и също задължение, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от другите поръчители припадащите им се части. Поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство. Поръчителят встъпва и в правата на кредитора срещу третите лица, които са учредили залог или ипотека за задължението, но само до размера, в който би имал иск срещу тях, ако те биха били поръчители.
              Предвидено е, че поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му. Поръчителят става длъжен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.
              Прекъсването на давността по отношение на длъжника или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо поръчителя; прекъсването на давността по отношение на поръчителя или отказът му от давност няма действие спрямо длъжника. 
 Преди предприемане на действия по поемане на задължение за поръчителство, подробно се запознайте с правата и задълженията си, за да сведете до минимум възможността поради грешка или наивност да поемете такова сериозно задължение. Добре проучете финансовото положение на лицето, което иска от вас да гарантирате пред банката, че вие ще плащате вместо него, ако той не плати, каквото е и съдържанието на задължението ви! Разпитайте подробно за условията на кредита – истинската стойност на кредита, лихви, срок, неустойки и всичко свързано със задълженията на кредитополучателя и едва тогава с правата му! Имайте предвид, че често общата сума за погасяване възлиза до 2-3 пъти от стойността на изтегления кредит – включвайки главница, лихви, разноски, такси, а при нередовен кредит и доста други суми по събиране на задължението от страна на бланката! Получете цялата информация – те ви я дължат, вие гарантирате и отговаряте с имуществото си за изпълнението от някой друг на негово задължение и то за пари, които само той взема и ползва! 
ОБМИСЛЕТЕ ВСИЧКО МНОГО ДОБРЕ И ТОГАВА СТАНЕТЕ ПОРЪЧИТЕЛ!
Очаквайте скоро статии във връзка с процедурата за издаване на паспорти на Български граждани и коментар на пропуски в наказателното законодателство на Република България.
Очаквам и Вашите предложения и въпроси, за да представя пред Вас най-важните според Вас теми в следващите статии.