Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2013 20:58 - чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК
Автор: ivanmutov Категория: Новини   
Прочетен: 3784 Коментари: 0 Гласове:
0



 Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

                                            

 

                                          Гр.Ловеч,…………2012 год.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  гражданско отделение в публичното заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

при секретаря С.Г. като разгледа докладваното от председателя гр.д.  № 135 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Р. (БЪЛГАРИЯ)"" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1504, район "С.", ул. Н. В. Г. 18-20, представлявана от А.В.А. Изпълнителен директор и М.Т.П. -Прокурист, действащи чрез пълномощника си Н.Т.Я. срещу С.В.Л. и В.Л. *** с правно основание: чл. 422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и цена на иска 181 281.31 лева.

Твърди, че в законоустановения срок и на основание чл.415, ал.1 от ГПК предявява установителен иск относно вземанията си в общ размер на 181 281.31 лева, от които изискуема главница в размер на 171 453.98 лева, 7154.95 лева изискуема редовна лихва, начислена за периода от 20.05.2011 г. до 24.11.2011г., вкл., 2254.02 лева  изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 20.06.2011 г. до 20.12.2011г. вкл., 418.36 лева изискуема годишна комисиона за управление съгласно чл.3.7. от Договор за банков кредит от 22.10.2007г., начислена за периода от 20.11.2010 г. до 20.11.2011 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за изпълнителен лист - 21.12.2011г. до окончателното изплащане на вземането.

Твърди, че с Договор за банков кредит от 22.10.2007г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 25.02.2010 г. и Анекс № 2 от 07.06.2010 г., "Р. (България)" ЕАД отпуснала на кредитополучателя С.В.Л. кредит в размер на 164 295.63 лв. с краен срок на погасяване на кредита - 20.10.2028г. (чл.2.1. от Договора за кредит).

Съгласно чл.5 във вр. с чл.5.2. от Договор за банков кредит от 22.10.2007г. ответникът В.Л.Л. е поел солидарно задължение (при условията на чл.121 и следващите от ЗЗД) за плащането на всички задължения на Кредитополучателя по Договора за банков кредит и последващо сключените анекси към договора при условията, размера и сроковете, определени в Договора за кредит и последващо сключените анекси към него.

На датите 25.02.2010 г. и 07.06.2010 г. между "Р. (България)" ЕАД, кредитополучателя С.В.Л. и солидарния длъжник В.Л.Л. са сключени съответно Анекс № 1 и Анекс № 2 към Договор за банков кредит от  22.10.2007 г., с който кредитът е преструктуриран.

На датата на падеж 20.06.2011 г. Кредитополучателят/съдлъжника не заплатили дължимата месечна погасителна вноска (включваща главница и лихва) към банката в необходимия размер. Съгласно разпоредбата на чл.12.1. от Анекс № 2 от 07.06.2010г. към Договор за банков кредит от 22.10.2007г. кредитът е станал автоматично и незабавно изискуем. Съгласно чл.12.2. от Анекс №2 от 07.06.2010 г. към Договор за банков кредит от 22.10.2007г. в случай на настъпване на автоматична предсрочна изискуемост Банката има право да пристъпи към събиране на всички дължими суми по предвидения в закона ред без да е длъжна да спазва поредност на способите и/или имуществото, срещу което насочва изпълнението и да уведомява за това както кредитополучателя, така и солидарния длъжник. С настъпването на предвидените в хипотезата на чл.12.1. от Анекс № 2 от 07.06.2010 г. към Договора за кредит предпоставки - бездействие (неплащане) от страна на длъжниците, свързано с изтичане на определен период от време (150 дни), кредитът е станал изискуем въз основа на договорна клауза. Съгласно чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции „Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги." Банката се  е възползвала от правата си по Анекс № 2 от 07.06.2010 г. към Договора за банков кредит  от настъпилата по реда на чл.12.1. от Анекс №2 от 07.06.210 г. автоматична предсрочна изискуемост, като е завела в счетоводните си книги кредита като предсрочно изискуем на дата 25.11.2011 г. След настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията на банката по Договора за кредит са предприети действия за принудителното им събиране, като в съда е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ -извлечение от счетоводните книги на банката по чл. 417, т.2 от ГПК. В последствие по образуваното ч.г.д. № 1448/2011г. по описа на Районен съд -гр. Троян са им издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, по силата на които кредитополучателят С.В.Л. и солидарният длъжник В.Л.Л. са осъдени да заплатят солидарно на "Р. (България)" ЕАД, дължимите по Договора за кредит суми в общ размер на 181 281.31 лева.

         Моли съда да установите със сила на пресъдено нещо по отношение на ответниците С.В.Л. и  В.Л.Л. съществуването   на   вземанията   на   „Р.   (България)"   ЕАД, произтичащи от Договор за банков кредит от 22.10.2007г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 25.02.2010 г. и Анекс № 2 от 07.06.2010г., присъдени им от Районен Съд - Троян съгласно издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист по ч.г.д. № 1448/2011г. на Районен съд Троян, а именно вземания в общ размер на 181 281.31 лева, от които изискуема главница в размер на 171 453.98 лева, 7154.95 лева  изискуема редовна лихва, начислена за периода от 20.05.2011 г. до 24.11.2011г. вкл., 2254.02 лева изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 20.06.2011 г. до 20.12.2011г.,вкл., 418.36 лева изискуема годишна комисиона за управление съгласно чл.3.7. от Договор за банков кредит от 22.10.2007г., начислена за периода от 20.11.2010 г. до 20.11.2011 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението за изпълнителен лист -21.12.2011г. до окончателното изплащане на вземането, заедно със 3625.63 лева платена държавна такса, както и 2265.00 лева  юрисконсултско възнаграждение, както и да бъдат  осъдени ответниците да заплатят на "Р. (България)" ЕАД всички направени по настоящото дело разноски (платени държавни такси и хонорари за вещи лица), включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 4076.00 лева на основание чл.7, ал.2 от Наредбата № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 78. ал.8 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците С.В.Л. и  В.Л.Л., в който молят съда да отхвърли подадената искова молба като неоснователна и недопустима по своята юридическа същност. Твърдят, че не дължат изпълнение на поетите задължения, тъй като кредиторът е извършил нарушения на императивни законови изисквания и поднормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения. Виновното поведение на служителя на кредитора се основава на противоправни действия при водене на преговорите, одобряването, отпускането  усвояването на сумата и едностранно променяне на вноските, лихвите и таксите по договора за банков кредит. Молят да им се присъдят разноските в процеса. Правят доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Я. поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което го уважи изцяло като доказан по основание и размер.

Ответниците чрез процесуалния си представител адв.Ангелов молят съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

От представените и приети по делото писмени доказателства, заключението на съдебно-икономическата експертиза и обясненията на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

На 22.10.2007 год. в гр.Троян между "Р. (България)" ЕАД- гр.С.  и С.В.Л. /кредитополучател/ и В.Л.Л./съдлъжник/ като солидарни длъжници  бил сключен Договор за банков кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя по негово искане  кредит в размер на 164 295.63 лв., разпределен в три лимита. Лимит 1 - 10 000.00 лв. за частично финансиране на покупка на недвижим имот в с.Бели Осъм; Лимит 2 – 150 000.00 лв. потребителски лимит за ремонтни работи на имота и лимит 3 – 4 295.62 лв. потребителски лимит за застрахователни пакети „Живот” и „Имущество”. Съгласно чл.2.1 от същия крайният срок за погасяване на кредита е 20.10.2028 год., като според чл.2.2 кредитополучателят може да усвоява суми по кредита наведнъж или на няколко пъти в срок до 19.11.2007 год. след представяне на всички необходими за съответния превод документи. В чл.4.2 страните са се договорили, че кредитът ще бъде погасен на 252 равни анюитетни месечни вноски, всяка  в размер на 1211.41 лв., дължими на 20-то число от съответния месец, считано от 20.11.2007 г. до 20.10.2028 г. с приложима годишна лихвасъгласно погасителен план, неразделна част от договора. В чл.10.1 от договора за банков кредит изрично е посочено, че при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151 ден кредитът /непогасената главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна лихва/ става автоматично предсрочно изискуем и банката има право да пристъпи към събиране на всички дължими суми по предвидения в закона ред, без да е длъжна да спазва поредност на способите и без да уведомява за това кредитополучателя. Съгласно чл.10.3 Банката уведомява по реда на чл.11.6 съдлъжника за настъпилата автоматична предсрочна изискуемост на кредита.

На 25.02.2010 год. между "Р. /България/”ЕАД, С.В.  Л. и В.Л.Л. е подписан Анекс № 1 към Договор за банков кредит от 22.10.2007 год., в който страните са констатирали просрочените вземания на Банката към Кредитополучателя/ Съдлъжника и са се съгласили просрочената лихва в размер на 3790.23 лв. да бъде изплатена на три равни вноски заедно с месечните вноски по кредита, дължими за периода от 20.02.2013 год. до 20.04.2013 год. съгласно погасителния план на 20-то число от съответния месец, а всички останали плащания остават дължими съгласно Договора за кредит и погасителния план към него. С подписването на Анекс № 1 страните са приели и по-детайлна дефиниция на „Стойност на банковия ресурс”, имащ значение при едностранна промяна размера на дължимата лихва, както и за начина за информиране на кредитополучателя за промяната на СБР /чл.8.4/ от Анекс № 1.

На 07.06.2010 год. между "Р. /България/”ЕАД, С.В.  Л. и В.Л.Л. е подписан Анекс № 2 към Договор за банков кредит от 22.10.2007 год. и Анекс № 1 от 25.02.2010 год., в който са констатирали, че към тази дата дължимите от Кредитополучателя/Съдлъжника суми по Договора за кредит са в общ размер на 161 909.63 лв., като в чл.2.1 от същия страните са се съгласили задълженията да бъдат обединени в един подлимит. В чл.3 от Анекс № 2 от 07.06.2010 год. страните са се споразумели да предоговорят условията за погасяване на Подлимит А и лихвата съгласно описаната схема. В чл.12.1  е предвидено, че при неплащане от страна на кредитополучателя/ съдлъжника  изцяло или частично на което и да е парично задължение по Анекс № 2  в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151 ден вземанията, ведно с дължимите такси, разноски, лихви по чл.2 и наказателна надбавка/ става автоматично и незабавно предсрочно изискуеми.В чл.17 от Анекс № 2 е прието, че всички клаузи на Договора за кредит и Анекс № 1 към него, които противоречат на анекс № 2, се считат съответно променени.

От приложеното и прието като доказателство ч.гр.д. № 1448/11 год. по описа на РС-Троян се установява, че на 21.12.2011 год. ищецът „Р. /България/” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417  ГПК против длъжниците С.В.  Л. и В.Л.Л. при условията на солидарна отговорност за парично вземане в размер на 171 453.98 изискуема главница, изискуеми лихви в общ размер на 9 827.33 лв., от които 7154.95 лв. изискуема редовна лихва, начислена за  периода от 20.05.2011 год. до 24.11.2011 год. вкл., 2254.02 лв. изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 20.06.2011 год. до 20.12.2011 год. вкл.  и 418.36 лв. изискуема годишна комисионна за управление съгласно чл. 3.7 от Договор за банков кредит от 22.10.2007 год., законната лихва от 21.12.2011 год. до изплащане на вземането, както и всички разноски в производството, а именно 3625.63 лв. платена държавна такса и 2 265 лв. юрисконсултско възнаграждение.

На 23.12.2011 год. ТРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 1052 въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като е разпоредил длъжниците С.В. *** с ЕГН ********** и В.Л. *** с ЕГН ********** да заплатят солидарно на кредитора "Р. /България/" ЕАД с ЕИК ****  сумата в размер на 171 453.98  главница, 7154.95 лв. изискуема редовна лихва за  периода от 20.05.2011 год. до 24.11.2011 год. вкл., сумата 2254.02 лв. изискуема наказателна лихва за периода от 20.06.2011 год. до 20.12.2011 год. вкл.,  сумата 418.36 лв. изискуема годишна комисионна за управлени съгласно чл.3.7 от Договор за банков кредит от 22.10.2007 год., ведно със законната лихва върху главнцата от 21.12.2011 год. до изплащане на вземането,  сумата от 3625.63 лв. разноски за държавна такса и 2 265 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Видно от направеното отбелязване въз основа на издадената заповед за изпълнение е издаден и изпълнителен лист.

 След получаване на призовките за доброволно изпълнение двамата длъжници С.В.  Л. и В.Л.Л. са подали до ТРС възражение на основание чл.414и чл.415  от ГПК.

С разпореждане № 297/13.02.2012 год. РС-Троян на осн. чл.415 ал.1 от ГПК е указал на заявителя „Райфазенбанк /България/”ЕАД, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата д.т., както и за последиците от непредставяне на доказателства за предявен иск в посочения срок.

От приложеното към ч.гр.д. № 1448/11 год. на ТРС съобщение е видно, че цитираното разпореждане от 13.02.2012 год. е получено от ищеца на 16.02.2012 год., а исковата молба е депозирана в съда на 14.03.2012 год. При тези данни съдът намира, че от страна на ищеца е спазен преклузивния срок по чл.415 ал.1 от ГПК и предявения иск е процесуално допустим.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема изцяло като обосновано и компетентно се установява, че за предоставения кредит по лимити банката е открила разплащателна сметка в лева. От движението по нея вещото лице е констатирало, че кредита от 164 295.63 лв. е усвоен в пълен размер на 23.10.2007 год. В периода от 20.11.2007 год. /20-то число е договорената падежна дата на кредита по отношение на главница и лихви/ до 20.05.2011 год. вкл. кредитополучателят е издължил погасителни вноски по главница в размер на 9923.62 лв., а в периода от 29.04.2009 год. до 10.06.2011 год. вкл. просрочена главница в размер на 2315.54 лв. или общо 12239.16 лв. главница. При извършената проверка на счетоводните записвания вещото лице е установило, че кредитополучателят за периода от 20.11.2007 год. до 20.05.2010 год. е издължил и договорена лихва по кредита в размер на 26909.48 лв., както и просрочена редовна лихва в размер на 7875.52 лв. за периода от 01.07.2011 год. до 21.11. 2011 год. или общо лихви в размер на 34 785.00 лв. От 20.06.2011 год. кредитополучателят е преустановил плащането на договорените погасителни вноски по главницата, като от м.юни 2011 год. частично са обслужвани само договорените лихви по кредита. Банката се е възползвала от правото си по чл.12.1 от Анекс № 2/07.06.2010 год. и е трансформирала задължението изцяло в предсрочно изискуемо. При извършената проверка вещото лице Х.Д. е установило, че по счетоводните книги предсрочната изискуемост е заведена на отчет на 25.11.2011 год. От анализа на документацията по кредита вещото лице е констатирало, че  размерът на непогасените задължения на С.В.  Л. и В.Л.Л. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за ицпълнение и изп.лист 21.12.2011 год. общо са в размер на 181 281.31 лв., в т.ч.: изискуема главница от 171 453.98 лв., изискуеми лихви в размер на 9827.33 лв., от които изискуема редовна лихва в просрочие от 20.05.2011 год. до 24.11.2011 год. в размер на 7154.95 лв. и изискуема наказателна лихва , начислена за периода от 20.06.2011 год. до 20.12.2011 год. в размер на 2254.04 лв., както и изискуема годишна комисионна за управление в размер на 418.36 лв., дължима за периода от 20.11.2010 год. до 20.11.2011 год. съгласно чл.3.7 от договора. Тези констатации на съдебно-счетоводната експертиза се подкрепят и от приложената от ищеца справка-извлечение от кредитната сметка на ответниците.

От така изложените факти настоящата инстанция приема, че е сезирана с установителен иск с пр.основание чл.422 ал.1 от ГПК. По своята същност производството по чл.422 от ГПК представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо.  В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му. В случая документа, от който произтича вземането, посочен от заявителя, е договор за  банков кредит от 22.10.2007 г., Анекс № 1 от 25.02.2010 г. към Договора и Анекс № 2 към същия от 07.06.2010 год. От представените  по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза по безспорен начин се установява, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, като отпуснатия кредит на С.В.Л. /кредитополучател/ и В.Л.Л. /съдлъжник/  в размер на сумата 164 295.63 лв., разпределен в три вида лимити, е предоставен в пълния му размер и е усвоен на 23.10.2007 год. Кредитополучателят  от своя страна не е изпълнил поетото задължение за плащанията по кредита за погасяване на дължимите вноските и начислени лихви, като от 20.06.2011 год. е преустановено плащането на  договорените погасителни вноски по главницата и частично са обслужвани само договорените лихви по кредита, което е констатирано при направената проверка от вещото лице Х.Д..Ответникът В.Л. също не е изпълнил поетите от него задължения като съдлъжник,  приел солидарно задължение да изплаща всички задължения на кредитополучателя по Договора за банков кредит от  22.10.2007 год. при условията, в размера и сроковете, определени в него и последващо сключени анекси. Банката се е възползвала от правото си по чл.12.1 от Анекс № 2 от 07.06.2010 год.  към Договора за банков кредит от 22.10.2007 год. и поради неизпълнение на задълженията по него от страна на ответниците в продължение на 150 дни от датата на падежа, е обявила  автоматично за предсрочно изискуеми   всички вземания, ведно с дължимите такси, разноски, лихви по чл.2 и наказателна надбавка, като на 25.11.2011 год.е завела в счетоводните си книги кредита като предсрочно изискуем. Това е субективно право, установено в полза на кредитора и преценката дали да го упражни и кога принадлежи изцяло на титуляра на това право, без да е необходимо друго волеизявление до кредитополучателя/съдлъжниците. В клаузите на Анекс № 2 от 07.06.2010 год., обвързващи подписалите го страни, е обективирана волята им кога кредитът става предсрочно изискуем и при какви условия. След като в случая между страните изрично е уговорено, че неиздължената част от кредита става предсрочно изискуема автоматично след неизпълнение на което и да е задължение по договора и сключените към него анекси в продължение на 150 дни, не е нужно кредиторът да отправя допълнителна покана или предизвестие към длъжниците и това няма нищо общо с хипотезата на чл.87 от ЗЗД за прекратяване на договора, каквито съображения се излагат от пълномощника на ответниците.

Настоящата инстанция счита за недоказано направеното в отговора от ответниците и поддържано в съдебно заседание възражение, че от страна на кредитора са нарушени императивни законови изисквания и поднорамтивни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните. Твърденията за виновно поведение на служителя на банката, изразяващо се в противоправни действия  при водене на преговорите, одобряването, отпускането, усвояването на сумата и едностранно променяне на вноските, лихвите и таксите по договора за банков кредит, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. По дефиниция всеки договор представлява двустранна сделка, съдържанието на която включва насрещни съвпадащи волеизявления на две страни, с което се постига съгласие за възникването на конкретно определени и взаимно обусловени права и задължения на всяка от тях. В съдебното заседание на 04.05.2012 год. и двамата ответници заявяват, че са подписали лично анексите към Договора за банков кредит и те са поискали той да бъде преструктуриран. Запознали са се с условията, които е предложила банката, съгласили са се с тях и са подписали договора и анексите към него. Ето защо настоящата инстанция счита за недоказано направеното възражение за нарушение на чл.12 от ЗЗД от страна на ищеца.

На следващо място от страна на ответниците се твърди, че банката едностранно е променяла вноските, лихвите и таксите по договора за банков кредит. Настоящата инстанция обаче счита и това възражение за неоснователно и недоказано. В доклада си съдът е дал указания на ответниците, че не сочат доказателства за този факт, но същите чрез пълномощника си адв.Ангелов са заявили, че нямат доказателствени искания и не са предприели съответните процесуални действия за ангажиране на такива. Наистина в съдебно заседание вещото лице Х.Д. заявява, че действително има промяна в лихвения процент в посока увеличение и намаление. Последната обяснява, че лихвеният процент, който се договаря, представлява базовия лихвен процент на банката плюс някаква надбавка. В случая от приложения по делото Договор за банков кредит от 22.10.2007 год. се установява, че в чл.4.1 от същия страните са приели, че за ползвания кредит Кредитополучателя/съдлъжникът заплаща на Банката годишна лихва в размер на 6.65% за целия срок, като лихвата представлява СБР плюс 1.65 пункта годишна надбавка. В чл.3.3 страните са се договорили, че при промяна на пазарните условия, Банката може едностранно да променя Лихвата в частта  СБР, като новият лихвен процент влиза в сила от датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя. Впоследствие обаче с подписания Анекс № 1 от 25.02.2010 год. в чл.8 страните са приели по-детайлна дефиниция на СБР, както и че при промяна на някое от посочените в чл.8.2 условия Банката може едностранно да променя Лихвата в частта СБР, като информира Кредитополучателя за промяната на стойността на СБР чрез публикация в своя интернет сайт, на видимо място в офисите си или по друг подходящ начин, като не е необходимо подписването на анекс. В чл.2 от Анекс № 2 от 07.06.2010 год. страните отново са приели посочените по-горе условия. Именно с оглед на тези клаузи съдът приема промяната в първоначално договорения лихвен процент, която е констатирана при извършената проверка и от вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза. При липса на ангажирани от ответниците други доказателства, въпреки изрично дадените в доклада по чл.146 от ГПК указания, настоящата инстанция счита, че не е налице едностранно променяне на  лихвите от страна на ищеца, противоречащо на договорените и приети от ответниците в договора и анексите към него.

При тези доказателства и с оглед на изложените съображения настоящата инстанция счита, че предявения иск е основателен и доказан и ответниците дължат на ищеца към момента на подаването на заявлението 21.12.2011 год. сумата 181 281.31 лв., от които изискуема главница в размер на 171 453.98 лв., изискуеми лихви в размер на 9827.33 лв., от които изискуема редовна лихва в просрочие от 20.05.2011 год. до 24.11.2011 год. в размер на 7154.95 лв. и изискуема наказателна лихва , начислена за периода от 20.06.2011 год. до 20.12.2011 год. в размер на 2254.04 лв., както и изискуема годишна комисионна за управление в размер на 418.36 лв., дължима за периода от 20.11.2010 год. до 20.11.2011 год. съгласно чл.3.7 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението21.12.2011 год. до окончателното изплащане на вземането, както и 3625.63 лв. платена държавната такса и 2265.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, присъдени  съгласно издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист по ч.г.д. № 1448/2011 г. на Районен съд- Троян.

При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят  на ищеца на основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК във вр. с чл.80 и чл.81 от ГПК направените по делото разноски в размер на сумата 7901.63  лв. съгласно приложения от ищеца списък, включваща внесена държавна такса, внесен депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното съдът

 

                               Р       Е       Ш       И       :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 21.12.2011 год. съществува вземането на «Р. (България)» ЕАД със седалище и адрес на управление : гр.С., район С., ул.”Н.В.Г.” № 18-20 с ЕИК ****, представлявана от А.В.А. – Изп.директор и М.Т.П.- прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Н.Я. срещу ответниците С.В.Л., ЕГН ********** *** и В.Л.Л., ЕГН ********** *** като солидарни длъжници в размер на  сумата 181 281.31 лв., от коитоизискуема главница в размер на 171 453.98 лв., изискуеми лихви в размер на 9827.33 лв., от които изискуема редовна лихва в просрочие от 20.05.2011 год. до 24.11.2011 год. в размер на 7154.95 лв. и изискуема наказателна лихва , начислена за периода от 20.06.2011 год. до 20.12.2011 год. в размер на 2254.04 лв., както и изискуема годишна комисионна за управление в размер на 418.36 лв., дължима за периода от 20.11.2010 год. до 20.11.2011 год. съгласно чл.3.7 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 21.12.2011 год. до окончателното изплащане на вземането, както и 3625.63 лв. платена държавната такса и 2265.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, присъдени  съгласно издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист по ч.г.д. № 1448/2011 г. на Районен съд- Троян.

ОСЪЖДА ответниците С.В.Л., ЕГН ********** *** и В.Л.Л., ЕГН ********** *** солидарно да заплатят на «Р. (България)» ЕАД със седалище и адрес на управление : гр.С., район С., ул.”Н.В.Г.” № 18-20 с ЕИК ****, представлявана от Е.М. Г. – Изп.директор и М.Т.П.- прокурист направените по делото разноски в размер на сумата 7901.63 съгласно приложения списък, от които 3625.63 лв. доплатена държавна такса, 200.00 лв. възнаграждение за вещо лице и 4076.00 лв. юрисконсултско възнаграждение лева  на основание чл.7, ал.2 от Наредбата № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 78. ал.8 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivanmutov
Категория: Новини
Прочетен: 437237
Постинги: 194
Коментари: 15
Гласове: 41
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031