№.......
гр.ЛОВЕЧ .............................
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар В.В., като разгледа докладваното от съдията т. дело № 13 по описа за 2010 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба, подадена от „УниКредит Булбанк” АД, седалище и адрес на управление: гр.София, общ.Възраждане, пл.”Света Неделя” № 7, чрез пълномощника С.Н.Н.- юрисконсулт, съд.адрес: “УниКредит Булбанк” АД, гр.Плевен, ул.”В.Левски” № 121 против К.Д.К., ЕГН **********,***.
В исковата молба ищецът излага, че въз основа на подаденото частично възражение по реда на чл.414 от ГПК от длъжника К.Д.К. против разпореждането за издаване заповед № 869/02.11.2009 г. по ч.гр.д.№ 1396/2009 г. и определение № 781/10.11.2009 г. на РС-Ловеч, в месечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК предявява иск за съществуване на вземането по договор за банков кредит № 316/29.03.2006 г. и анекси с № №1/28.08.2006 г., 2/27.02.2007 г., 3/14.03.2008 г. към него по отношение на К.Д.К.. Съгласно договор за банков кредит № 316/29.03.2006 г. и анекси с № № 1/28.08.2006 г., 2/27.02.2007 г., 3/14.03.2008 г. към него „УниКредит Булбанк” АД, кредитор, е разрешило на “БУЛИТ 2001” ООД, ЕИК 110519343 седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.”Осъмска” № 6 ет.10 ап.40 и солидарните длъжници К.Д.К. и В.Р.П. от гр.Ловеч, банков кредит в размер на 60 000 лева, с краен срок на погасяване 20.03.2009 г. /окончателно определен с анекс № 3/14.03.2008 г./, поради което кредитът е изцяло изискуем, ведно с главницата, лихвите и разноските. За периода 20.03.2009-25.09.2009 г. включително, длъжникът е допуснал просрочие, като не е погасил на падежа кредитните си задължения, ведно с главница, разноски и дължимите договорни лихви за съответния период, като просрочените суми към 25.09.2009 г. възлизат общо в размер на 60 222.99 лева, от които 54 650 лв. главница, 5572.99 лихва.На 26.09.2009 г. ищецът е депозирал в Районен съд-Ловеч заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано гр.дело № 1396/2009 г. Представените от банката документи удостоверявали подлежащо на изпълнение вземане и са основание за издаване на изпълнителен лист, съгласно чл.60 ал.2 от ЗКИ.С разпореждане от 02.10.2009 г., издадено по реда на чл.418 във вр. с чл.417 от ГПК, постановено по ч.гр.д.№ 1396/2009 г., Ловешкият районен съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 06.10.2009 г. в полза на “УниКредит Булбанк” АД, с който осъдил “БУЛИТ 2001” ООД и солидарните длъжници К.Д.К. и В.Р.П. да заплатят солидарно на банката сумата от: главница 54 650 лв., произтичаща от неизпълнено задължение по договор за банков кредит № 316/29.03.2006 г. и анекси с № №1/28.08.2006 г., 2/27.02.2007 г., 3/14.03.2008 г. към него , лихва в размер на 5572.99 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 26.09.2009 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото- ДТ 1209.46 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1052.23 лева.Районният съд е приел, че солидарните длъжници не са заплатили дължимата сума на падежа-20.03.2009 г., което е неизпълнение на задълженията по договора, поети от кредитополучателя и солидарните длъжници.В рамките на производството съдът е проверил редовността от външна страна на представения документ по чл.417 т.2, пр.2 ГПК /извлечение от счетоводна книга/ и че същият удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане срещу лицата, срещу които се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист.Посочва се също, че няма основание да се приеме, че с липсата на ответника в Анекс № 2/27.02.2007 г. и № 3/14.03.2008 г. се опрощава задължението спрямо него, в какъвто случай задължението на лицата, срещу които е предявен искът, се намалява с частта на лицата, на които задължението е опростено /чл.124 ал.2 ЗЗД/.Без изричен договор задължението не може да бъде опростено.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае съществуването на вземане, възникнало по договор за банков кредит № 316/29.03.2006 г. и анекси с № №1/28.08.2006 г., 2/27.02.2007 г., 3/14.03.2008 г. към него по отношение и на К.Д.К., установено в издадената по реда на чл.418 във вр. с чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1396/2009 г. по описа на ЛРС, заповед за изпълнение в негова полза за сумата от : главница 54 650 лв., лихви в размер на 5572.99 лихва, ведно със законната лихва, считано от датата па подаване на заявлението- 26.09.2009 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото- ДТ 1209.46 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1052.23 лева .
На основание чл.367 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба, заедно с приложенията и с указания за възможността да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права.
Призовката, заедно с исковата молба и приложенията, са изпратени на посочения в исковата молба адрес на ответника, на основание чл.367 от ГПК и редовно връчени на 16.03.2010 г.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът е представил писмен отговор на исковата молба с вх.№ 3121/29.03.2010 г., в който излагадоводи за неоснователността на предявения срещу него иск.Изтъква, че въз основа на издадения в полза на банката изпълнителен лист е образувано изп.дело № 536/2009 г. по описа на ДСИ при ЛРС и на 28.10.2009 г. е получил покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение. Въз основа на подаденото от него възражение по реда на чл.414 ГПК, с определение № 781/10.11.2009 г. РС-Ловеч е спрял, на основание чл.420 ал.2 ГПК принудителното изпълнение по отношение на него и в тази част определението е влязло в сила. С определение № 29/15.01.2010 г. ЛОС е отменил разпореждане № 3702/02.10.2009 г. в частта за незабавно изпълнение срещу него.Ответникът изтъква съображения, че от представените по делото като доказателства договор за банков револвиращ кредит № 316/29.03.2006 г. и три броя анекси от 28.08.2006 г., 27.02.2007 г. и 14.03.2008 г., името му като страна по договора в качеството на солидарен длъжник, както и подписът му фигурират само по анекс № 1 от 28.08.2006 г., като солидарната му отговорност е действала до 27.02.2007 г., когато е подписан анекс № 2, в който ответникът не фигурира в качеството на солидарен длъжник.С подписването на анекс 2/27.02.2007 г. и съгласно чл.107 ал.1 от ЗЗД солидарният длъжник В.П. е подновил своето задължение като солидарен длъжник и никой от останалите съдлъжници не се е задължил по него. Според ответника в представените анекси № 2 и 3 липсва воля на кредитора да запази правата си., както и липсва воля на ответника да се съгласи да запази своето обезпечение /чл.107 ал.2 ЗЗД/.Сключеният с банката револвиращ кредит е предоговорен преди изтичане на срока му, като анекс № 1 и 2 са сключени в срока за издължаване на първоначалния кредит, а анекс 3- след този срок, но преди изтичане на крайния срок за погасяване по анекс 2- 20.03.2008 г. и банката е предоговорила условията по кредита, подновявайки задължението на единия солидарен длъжник-В. К. П..Счита, че изложените в исковата молба обстоятелства не отговарят на действителното правно положение и незаконосъобразно е признаване на съществуване на вземането спрямо него в качеството на солидарен длъжник.. Моли да бъде отхвърлен иска и му се присъдят разноските по делото.
Отговорът на исковата молба е връчен на ищеца на 26.04.2010 година и в срока по чл.372 ал.1 от ГПК същият не е подавал допълнителна искова молба.
В съдебното заседание ищецът, редовно призован, не е бил представляван процесуално.
Ответникът се е явил лично и поддържал становището си, изразено в отговора на исковата молба.
От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 29.03.2006 г. в гр.Ловеч между “Булбанк” АД, гр.София, в качеството на кредитор, от една страна и “БУЛИТ 2001” ООД гр.Ловеч –от друга, е сключен договор за банков револвиращ кредит /кредитна линия/ № 316/29.03.2006 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредитна линия в размер до 20 000 лева с краен срок на погасяване до 20.03.2007 г., при посочени условия, който е обезпечен чрез залог на ДМА- машини и съоръжения с експертна оценка в размер на 55985.00 лева, подробно описани в договор за залог, неразделна част от договора / този договор не е приложен по делото/.
На 28.08.2006 г. е подписан Анекс № 1 към договора, съгласно който кредиторът “Булбанк” АД предоставя на кредитополучателя “БУЛИТ2001” ООД кредит до 50 000 лева с променени параметри на лихвите и добавките и обезпечение- залог на ДМА в размер на 134 850 лева, по договор за залог, представляващ неразделна от договора за кредит.Наред с кредитополучателя, като солидарни длъжници са се задължили ответникът по настоящето дело К.Д.К. и В.Р.П., които са подписали и условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора.
На 27.02.2007 г.по искане на длъжника от 09.02.2007 г., са подписани Анекс № 2 и общи условия на договора за кредит между банката и “Булит 2001” ООД и солидарния длъжник В.Р.П., по силата на който дружеството получава кредитна линия в размер на 60000 лева, променен е и размера на лихвените проценти, а срокът за погасяване е продължен до 20.03.2008 г. Кредитът е обезпечен със залог на ДМА с експертна оценка 161 332.00 лева, съгласно договор за залог, неразделна част от договора за кредит.
На 14.03.2008 г. са подписани Анекс № 3 и общи условия за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията между същите страни, съгласно който са увеличени лихвите по кредита и срокът на издължаване е продължен до 20.03.2009 г. И това вземане на банката е обезпечено със залог на машини и съоръжения на стойност 161 332.00 лева.
На 26.09.2009 г. ищецът е подал в Районен съд-Ловеч заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, основано на извлечение от счетоводни книги, съгласно чл.60 ал.2 от ЗКИ, въз основа на което е образувано гр.дело № 1396/2009 г.
С разпореждане от 02.10.2009 г., Ловешкият районен съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 06.10.2009 г. в полза на “УниКредит Булбанк” АД, с който осъдил “БУЛИТ 2001” ООД и солидарните длъжници К.Д.К. и В.Р.П. да заплатят солидарно на банката сумата от: главница 54 650 лв., произтичаща от неизпълнено задължение по договор за банков кредит № 316/29.03.2006 г. и анекси с № №1/28.08.2006 г., 2/27.02.2007 г., 3/14.03.2008 г. към него , лихва в размер на 5572.99 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 26.09.2009 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото- ДТ 1209.46 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1052.23 лева. След направено възражение от длъжника К.Д.К. по реда на чл.414 от ГПК, с определение № 781/10.11.2009 г. Ловешкият районен съд е спрял на основание чл.420 ал.2 от ГПК принудителното изпълнение по отношение на него на заповед за незабавно изпълнение № 868/02.10.2009 г. и е указал на заявителя “УниКредит Булбанк” АД в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си срещу този длъжник. Искът с вх.№ 44 е предявен на 06.01.2010 г.и срокът по чл.415 ал.1 от ГПК е спазен.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.422 от ГПК – иск за установяване на вземането, предмет на ч.гр.дело № 1396/2009 година на Ловешкия районен съд, за което е издаден изпълнителен лист срещу длъжника К.Д.К..
В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск. В случая такъв е налице, поради това, че длъжникът К.Д.К. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение т.е. оспорил е вземането на заявителя и принудителното изпълнение по чл.420 от ГПК срещу него е спряно.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
Ищецът твърди дължимостта на сумата от ответника, като основава претенцията си на сключен между страните договор за заем, по силата на който ответникът в качеството на солидарен длъжник е поел задължението за плащане на сумата по отпуснатия на “БУЛИТ 2001”ООД кредит. Съгласно чл.20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните.Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Страни по договора за кредит № 316/29.03.2006 г. са “Булбанк”АД /чийто правоприемник е “УниКредит Булбанк” АД/ и “Булит 2001”ООД.С подписването на Анекс № 1 от 28.08.2006 г. страните по договора фактически са подновили задължението, като вместо уговорения в договора кредит от 20 000 лева, размерът е променен на 50 000 лева, като е извършена и промяна, както в условията на кредита, така и в обезпеченията. Възниква и пасивна солидарна отговорност на двамата съдружници в “Булит 2001”ООД като физически лица, а последните подписват и Общите условия на кредита.По този начин стават и съдлъжници, заедно с дружеството- кредитополучател, съгласно чл.21 ал.1 от ЗЗД.
Съдът приема, че и с подписването на Анекс № 2 страните са заместили задълженията си по предходния договор за банков кредит с нови, т.е. сключили са договор за подновяване задължението на длъжника “БУЛИТ 2001” ООД /новация/, тъй като са налице визираните в чл.107 от ЗЗД предпоставки: 1.наличие на действително предшестващо задължение. 2.създаване на действително ново правоотношение на мястото на старото;3 разлика между старото и новото правоотношение и 4.договорът да изразява волята на страните за прекратяване на стария дълг и заместването му от ново задължение. Анексът е подписан от една страна от банката, а от друга- от кредитополучателя “БУЛИТ 2001”ООД и от солидарния длъжник В. П.. Задължението по предходния договор за плащане на кредит в размер на 50 000 лева /което е действително/ е погасено и вместо него е възникнало ново - в размер на 60 000 лева, с нов срок за погасяване – до 20.03.2008 г., подписан е и нов договор за залог на ДМА в размер на 161 332.00 лева, обезпечаващ конкретното вземане на банката, както и Общите условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията, променен е и обема на поетите задължения, тъй като солидарната отговорност на длъжника К. е отпаднала. Макар да не е посочено изрично, намерението на страните за прекратяване на стария дълг и заместването му от ново задължение може да се изведе чрез тълкуване на волята им в Анекс № 2.
Въпросният Анекс № 2, както и Анекс № 3 не са подписани от ответника- К.Д.К., поради което не следва да се ангажира солидарната му отговорност като съдлъжник по кредита, съгласно чл.121 от ЗЗД. Според чл.124 ал.1 от ЗЗД подновяването на задължението на един солидарен длъжник освобождава останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях. От представените по делото доказателства, не може да се направи извода, че подновявайки задълженията на солидарния длъжник В., банката е запазила правата си срещу солидарния длъжник К.. В тази връзка следва да се има предвид, че по повод направено от ответника доказателствено искане, съдът е задължил ищеца да представи препис от решение на общото събрание на съдружниците на “Булит 2001” ООД от м.февруари 2008 г. относно подновяването на договора за кредит и подписването на анекс № 3, представляващо част от документацията към искането за подновяване на договора за кредит № 316/29.03.2006 г., но такова не е представено от ответника, поради което следва да бъдат съобразени последиците на чл.161 от ГПК и се приеме за доказан твърдения от ответника факт, а именно, че не е давал съгласието си за подновяване на договора и за ангажиране на личната му отговорност. Задължението за плащането по договора съдът приема, че е на кредитополучателя “БУЛИТ 2001” ООД и на солидарния длъжник В.Р.П., срещу които е постановено издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1396/2009 г. на Ловешкия районен съд и които са влезли в сила.
С оглед изложеното предявеният от „УниКредит Булбанк” АД, гр.София, против К.Д.К.,***, иск за признаване съществуването на вземане, възникнало по договор за банков кредит № 316/29.03.2006 г. и анекси с № №1/28.08.2006 г., 2/27.02.2007 г., 3/14.03.2008 г. към него по отношение и на К.Д.К., установено в издадената по реда на чл.418 във вр. с чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1396/2009 г. по описа на ЛРС, заповед за изпълнение за сумата от : главница 54 650 лв., лихви в размер на 5572.99 лихва, ведно със законната лихва, считано от датата па подаване на заявлението- 26.09.2009 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото- ДТ 1209.46 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1052.23 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса на основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът дължи на ответника разноските по делото, но тъй като не са представени доказателства за направени разноски, такива не се присъждат.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „УниКредит Булбанк” АД, седалище и адрес на управление: гр.София, общ.Възраждане, пл.”Света Неделя” № 7, чрез пълномощника С.Н.Н.- юрисконсулт, съд.адрес: УниКредит Булбанк, АД, гр.Плевен, ул.”В.Левски” № 121, иск с правно основание чл.422 ГПК за съществуване на вземане срещу К.Д.К., ЕГН **********,***, възникнало по договор за банков кредит № 316/29.03.2006 г. и анекси с № №1/28.08.2006 г., 2/27.02.2007 г., 3/14.03.2008 г., установено в, издадената по реда на чл.418 във вр. с чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1396/2009 г. по описа на Ловешкия районен съд, заповед за изпълнение в полза на ищеца, за сумата от : главница 54650 лв., лихви в размер на 5572.99 лихва, ведно със законната лихва, считано от датата па подаване на заявлението- 26.09.2009 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото- ДТ 1209.46 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1052.23 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
