Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2013 20:51 - чл.422 ГПК
Автор: ivanmutov Категория: Новини   
Прочетен: 1817 Коментари: 0 Гласове:
1



 Р Е Ш Е Н И Е

                                                  

 

гр.Русе, 02.03.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд V-ти гр.с-в, в публично заседание на 15 февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                  Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

при секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№8716 по описа за 2011г., за да се произнесе, съобрази:

        Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.

         Ищецът “Банка ДСК”ЕАД, гр.София, чрез процесуалния си представител твърди, че на основание договор за кредит за текущо потребление, сключен на 01.10.2008г., банката предоставила на длъжника К.Х. кредит в размер на 15 000лв., обезпечен с поръчителството на ответника Е.Ж.. При неплащане на повече от три вноски, считано от 14.09.2010г., на основание чл.20.1, т.1 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, във вр.с чл.12 от договора, целият кредит станал предсрочно изискуем. Поради непогасяване на задължението си, срещу длъжника и поръчителя по образуваното ч.гр.д.№2275/11г. по описа на РРС, на основание извлечение от счетоводните книги на банката, били издадени заповед за незабавно изпълнение и изп.лист за солидарното им осъждане да заплатят на Банката сумите: 13 890.06лв. просрочена главница, ведно със законната лихва от 12.03.2011г., 1644.41лв. просрочени лихви за периода 14.09.2010г.-11.03.2011г. и 871.38 лева разноски. Въз основа на издадения изп.лист било образувано и изп.дело №20118320401541 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов. В законоустановения срок постъпило възражение само от ответника, че не дължи изпълнение на вземането. Предвид изложеното, ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Е.Ж. съществуване вземането на Банката по договор за кредит от 01.10.2008г., за което е издаден изп.лист по ч.гр.д.№2275/11г. на РРС, солидарно с длъжника К.Х.. Претендира и направените в настоящото производство деловодни разноски.  

         Ответникът Е.В.Ж., чрез процесуалния си представител, моли предявеният иск като неоснователен да бъде изцяло отхвърлен. Счита, че спрямо него като поръчител по кредита срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД за подаване на заявление по чл.417 ГПК е изтекъл. Твърди също, че в периода от отпускане на кредита до образуване на  заповедното производство е имало моменти, когато кредиторът е следвало да направи кредита предрочно изискуем поради неплащане в период, по-дълъг от 90 дни.

         Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

По ч.гр.д.№2275/2011г. по описа на РРС “Банка ДСК”ЕАД се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу К.Х. Х. и Е.В.Ж. за солидарно заплащане на сумите: 13 890.06 лева, представляваща главница по договор за кредит от 01.10.2008г., ведно със законната лихва от 12.03.2011г., 1644.41лв. просрочена лихва за периода 14.09.2010г.-11.03.2011г. и 871.38лв. разноски. Депозиран е и самият договор за кредит за текущо потребление от 01.10.2008г., по силата на който на кредитополучателя К.Х. се предоставя кредит в размер на 15 000 лева за текущо потребление със срок на издължаване 72 месеца и падежна дата на месечните вноски – 10-то число на месеца. Изпълнението на договора е обезпечено с поръчителството на ответника Е.В.Ж., който се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя при неизпълнение на договорните му задължения. Съгласно чл.12 от договора, неразделна част от него са Общите условия на Банката за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица. Според същите погасяването на дължимите месечни вноски за лихва и главница се събират служебно на падежната дата от кредитора от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя, открита в Банка ДСК, а в случай на просрочие, вноските се събират при всяко постъпване на суми по сметката до погасяването му /чл.10.1./. При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Текстът на чл.20.1. предвижда в кои други случаи кредиторът има право да превърне кредита в предрочно изискуем.

На 03.02.2010г. между страните по договора за кредит е подписано допълнително споразумение, с което същите се съгласяват, че остатъкът от дълга към него момент е в размер на 14 500лв., а крайната дата за окончателно издължаване се променя на 03.02.2017г. Приложен е и нов погасителен план.

По делото са приети заключенията на назначените съдебно-икономическа и допълнителна експертизи, от които се установяват следните обстоятелства: Сумата от 15000лв. е отпусната по банковата сметка на кредитополучателя в деня на сключване на договора. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК задължението на длъжника към Банката съвпада със сумите, за които е издаден и изп.лист, а към датата на изготвяне на експертизата е в по-голям размер. Във второто заключение експертът, в табличен вид, е представил внесените суми за погасяване на кредита по дати и размери в два варианта-съгласно погасителните планове по основния договор за кредит, плюс доп.споразумение от 03.02.2010г. и съгласно още два погасителни плана за промяна на лихвения процент, с които съдът не разполага.        

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:     

Предявеният иск е установителен за вземането на “Банка ДСК” към ответника, с правно основание чл.422 ГПК. По делото не е спорно, че вземането на ищеца произтича от договор за поръчителство от 01.10.2008г., сключен да обезпечи изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договор за кредит за текущо потребление от същата дата. Поради просрочие на дължимите по контракта вноски, кредитът е обявен за предсрочо изискуем от Банката на 14.09.2010г., която е подала заявлението по приложеното заповедно производство по ч.гр.д.№2275/11г. на РРС на 11.03.2011г.

Спорният въпрос в настоящото производство е спазен ли е 6-месечният преклузивен срок по чл.147 ЗЗД спрямо длъжника-поръчител по кредитното задължение, каквото правоизключващо възражение е направено от последния с отговора на исковата молба. Фактическият състав на цитираната правна норма включва два елемента: обективен-определен период от време и субективен-кредиторово бездействие.

Няма спор, че от обявяването на предсрочната изискуемост на кредита до предявяването на иск срещу кредитора /чрез депозираното заявление по чл.417 ГПК/ е изтекъл срок по-кратък от 6 месеца. Тълкувайки волята на съконтрагентите по сключения договор за кредит в съответствие със законовото правило на чл.20 ЗЗД, съдът намира, че в случая с договорната клауза на чл.20.1 от ОУ на Банката за предоставяне на кредити за текущо потребление, във вр.с чл.12 от договора, е създадена допълнителна правна възможност да бъде удовлетворен кредиторът, преди настъпване падежа на главното задължение. Тълкувайки обаче разпоредбата на чл.19.2. от същите ОУ, съдът намира, че волята на страните е била при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва по която и да е месечна вноска над 90 дни, автоматично целият остатък става предрочно изискуем и се отнася в просрочие. Неясно защо в исковата молба ищецът обосновава настъпването на предрочната изискуемост на кредита на посочената дата-14.09.2010г. с текста на чл.20.1, т.1 от ОУ, а твърди, че е налице неплащане на повече от три месечни вноски, каквото условие за предсрочна изискуемост не е предвидено нито в договора, нито в приложимите към него ОУ.

В случая съдът възприема втория вариант на приетото допълнително заключение на икономическата експертиза, тъй като не разполага с допълнителните две споразумения за промяна на лихвените проценти, подписани към договора за кредит, за да установи дали в същите е положен и подписът на поръчителя и дали той отговаря съобразно уговореното в тях. От представената на стр.4 таблица от заключението става ясно, че спирането на плащанията /т.е. 90-дневният период на забавата/ като основание за предсрочна изискуемост на вземането, е настъпила и е доказана към дата 10.08.2010г., тъй като по вноската с падеж 10.05.2010г. кредитополучателят е останал задължен за част от главницата. Изложеното дотук дава основание на съда да приеме, че в случая са налице предпоставките на чл.147, ал.1 от ЗЗД за освобождаване на ответника, в качеството му на поръчител, от отговорност за заплащане на сумите по издадения по чл.417, т.2 ГПК изп.лист. Към датата на депозиране на заявлението по заповедното производство 6-месечният проклузивен срок е бил изтекъл, след който поръчителството се прекратява.

Действително, както заявява и ответникът, и преди сключването на допълнителното споразумение, на три пъти е имало 90-дневни периоди, след които настъпва предрочната изискуемост на целия остатък по кредита. Но със сключването на споразумението от 03.02.2010г. и договарянето на нов погасителен план, страните са се съгласили да отложат изискуемостта на задължението до 2017г. По тази причина съдът счита, че релевантна в случая е 90-дневната забава на вноските след датата на споразумението. 

 

С оглед изложеното съдът намира предявеният установителен иск за съществуване вземането на ищеца към ответника по издадения изп.лист по гр.д.№2275/2011г., солидално с длъжника К.Х., за неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.  

На основание чл.78 ГПК съобразно изхода на делото, в полза на ответника следва да се присъдят направените в настоящото производство деловодни разноски.

Мотивиран така, съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “БАНКА ДСК”ЕАД, гр.София срещу Е.В.Ж., ЕГН **********, установителен иск за солидарна дължимост с К.Х. Х. на сумите, присъдени в заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.д.№2275/11г. по описа на РРС, а именно: 13 890.06лв. главница по договор за кредит от 01.10.2008г., законната лихва от 12.03.11г., 1644.41лв. просрочена лихва за периода 14.09.10г. – 11.03.11г. и  разноските в заповедното производство, като неоснователен.

ОСЪЖДА “БАНКА ДСК”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска”19, представлявано от изп.директори В.М.С. и Д.Н.Н., да заплати на Е.В.Ж., ЕГН **********, ***лв. деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                       

                                                                 Районен съдия:




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivanmutov
Категория: Новини
Прочетен: 437185
Постинги: 194
Коментари: 15
Гласове: 41
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031