№ 31.05.2012 година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІV-ти Въззивен граждански състав
На 29 май 2012 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИНА ЧАПКЪНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА СТОЕВА
2. МАРИНА ХРИСТОВА
секретар Д.С.
като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА
въззивно гражданско дело № 132 по описа на 2012 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на И.С.Т. *** против Решение №78/08.02.2012 г., постановено по гр.д.№2809/2011 г. по описа на ЯРС, с което първостепенния съд е постановил следното: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 от ГПК, че И.С.Т., с ЕГН:********** *** дължи в качеството си на поръчител на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД, ЕИК: 000694959, с адрес: гр.София, р-н „Възраждане”, ул.„Св.София” №5, сумата от 10 067.40 лв., представляваща главница по договор за кредит от 23.11.2007 г. с кредитополучател Й. П. З., договорна лихва за периода 10.03.2010 г. до 20.12.2010 г. в размер на 651.07 лв. и наказателна лихва за просрочена главница за периода 10.03.2010 г. – 20.12.2010 г. в размер на 56.66 лв., както и сумата от 774.10 лв. - разноски, присъдени в образуваното заповедно производство, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№20197/2010 г. по описа на Варненски Районен съд; ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК И.С.Т. да заплати на „ОББ”АД направените по делото разноски в размер на 1093.70 лв.
С въззивната жалба решението на първостепенния съд се оспорва изцяло. Заявени са твърдения за допуснати от ЯРС нарушения както на процесуалния закон, така и на материалния закон. Твърди се, че решаващия съд неправилно е преценил събрания по делото доказателствен материал, в резултат на което е направил и неправилни правни изводи. Въззивника сочи, че според него и въз основа на доказателствата по делото, предсрочната изискуемост на процесния кредит е настъпила на 11.04.2010 г., а не както твърди банката – на 20.12.2010 г. При това положение отговорността му като поръчител се е погасила, поради изтичане на преклузивния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД – възражение, направено от него още пред ЯРС, което последния не е обсъдил. Предвид на подробните съображения в жалбата се моли за отмяна на решението изцяло, като при произнасяне по същество въззивния съд да отхвърли изцяло предявеният в производството установителен иск. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски. В с.з. въззивника, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
В срока за отговор не е постъпил такъв от въззиваемата страна „Обединена българска банка”АД гр.София. В с.з. въззиваемата страна - редовно и своевременно призована, не се представлява.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжния съд приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д.№20197/2010 г. по описа на РС – гр.Варна се установява, че по същото е издадена заповед №11930/29.12.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено Й. П. З. и И.С.Т. да заплатят солидарно на „Обединена Българска Банка” АД сумата от 10067.40 лв. – главница по договор за кредит от 23.11.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда – 21.12.2010 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 651.07 лв. – договорна лихва за времето от 10.03.2010 г. до 20.12.2010 г., сумата от 56.66 лв. – наказателна лихва за времето от 10.03.2010 г. до 20.12.2010 г. и сторените по делото разноски в размер на 774.10 лв. Уведомление за издадената заповед е било връчено на И.С.Т. на 17.02.2011 г. чрез ЧСИ, рег.№737, видно от приложената обратна разписка към поканата за доброволно изпълнение. Същият е подал възражение по чл.414 от ГПК на 22.02.2011 г., което е в законоустановения двуседмичен срок.
В подкрепа на иска си ищецът е представил Договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 23.11.2007 г. сключен с Й. П. З., в качеството на „кредитополучател” или „длъжник” и И.С.Т. в качеството на „поръчител” за сумата от 13 000 лв. В договора са уговорени всички права и задължения на страните, както и начина на издължаване на кредита. В чл.21 от договора е предвидено, че при пълно или частично неплащане на две поредни погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателя и/или поръчителя да бъдат уведомявани.
По делото, пред ЯРС, е била назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, според което общия размер на вземанията на „ОББ”АД към 21.12.2010 г. е в размер на 10 775.13 лв., от които: усвоена и непогасена главница – 10 067.40 лв.; начислена договорна лихва за периода 10.03.2010 г. – 20.12.2010 г. – в размер на 651.07 лв. и начислена наказателна лихва за периода 10.03.2010 г. – 20.12.2010 г. в размер на 56.66 лв. Последната погасителна вноска, която е направена по договора е на 26.08.2010 г. в размер на 100 лв., с които е погасено частично просрочието за м.03.2010 г., както следва: главница – 98.57 лв. и наказателна лихва от 1.43 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба еНЕОСНОВАТЕЛНА.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество - атакуваното в производството решение се прецени за правилно.
С депозираната пред ЯРС искова молба ищецът „Обединена Българска Банка” АД е претендирал да се приеме за установено по отношение на ответника И.С.Т., че последният дължи в качеството си на поръчител по Договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 23.11.2007 г. сключен между банката и Й. П. З., в качеството на „кредитополучател” сумите, подробно описани в исковата молба, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№20197/2010 г. по описа на РС – гр.Варна.
Така предявеният иск е положителен установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.138 и сл. от ЗЗД. Направеното от ответника Т. (сега въззивник) възражение за погасяване на отговорността му като поръчител, поради изтичане на преклузивния срок е такова по чл.147 ЗЗД.
Нормите на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК се сочат с оглед преценка относно допустимостта на предявения иск. Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК, където е посочено, че когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
В конкретния случай, видно от приложеното ч.гр.д.№20197/2010 г. по описа на РС – гр.Варна, уведомление за издадената заповед е било връчено на И.С.Т. на 17.02.2011 г. чрез ЧСИ, рег.№737, като същият е подал възражение по чл.414 от ГПК на 22.02.2011 г., т.е. в законоустановения двуседмичен срок. За възражението банката е уведомена на 25.03.2011 г., а на 21.04.2011 г. е депозирала пред съда процесната искова молба. При така изложените факти, следва извод, че е спазена процедурата и сроковете по цитираните разпоредби на ГПК, предвид на което въззивния съд намери предявеният иск за допустим.
Разгледан по същество искът е ОСНОВАТЕЛЕН, като в тази връзка са правилни и изцяло се споделят мотивите на ЯРС за основателност на предявения иск, като на осн. чл.272 ГПК въззивния съд препраща към тях.
Във въззивната жалба въззивника Т. е направил оплакване за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, в частност уважил е доказателствено искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, което е несвоевременно направено. Оплакването е неоснователно. Действително с исковата молба ищеца не е заявил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, но е сторил това във връзка с направените от ответника в отговора оспорвания (чл.143, ал.2 ГПК). Следва да бъде отбелязано, че е неправилно разбирането на въззивника, изложено в жалбата му, че процесуалната възможност за посочване на доказателства се преклудира за ищеца - с подаване на исковата молба, а за ответника – с подаване на отговора по исковата молба. Напротив – възможност да сочат доказателства страните имат и в първото с.з. с оглед разпоредбата на чл.143, ал.2 ГПК, както и след доклада на съда по делото във връзка с дадените указания (чл.146, ал.3 ГПК). По изложените съображения въззивния съд прецени оплакването на въззивника за допуснати процесуални нарушения от ЯРС за неоснователно.
Неоснователно са и оплакванията на въззивника, че необосновано ЯРС е приел за доказано твърдението на ищеца (сега въззиваема страна) за настъпила предсрочна изискуемост на вземането, без последната да е доказана, както и необосновано не е приел твърдението му, че отговорността му като поръчител се е погасила, поради изтичане на преклузивния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по силата на договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 23.11.2007 г. въззивника, в качеството на поръчител, се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя при неизпълнение на поетите от него задължения при същите условия, като в чл.21 от договора е уговорено право на банката при пълно или частично неплащане на две поредни погасителни вноски, да направи кредита автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателя и/или поръчителя да бъдат уведомявани. От заключението на назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза е установено, че последната погасителна вноска, която е направена по договора е на 26.08.2010 г. в размер на 100 лв., с които е погасено частично просрочието за м.03.2010 г., както следва: главница – 98.57 лв. и наказателна лихва от 1.43 лв. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№20197/2010 г. по описа на РС – гр.Варна, е депозирано в съда на 21.12.2010 г.
Тълкувайки волята на страните по правилата на чл. 20 ЗЗД, въззивният съд приема, че предвидената в договора предсрочна изискуемост на кредита е обусловена от два елемента: обективен - изразяващ се в непогасяване изцяло или частично на две поредни дължими от кредитополучателя погасителни вноски и субективен - предполагащ възможност и избор за Банката да направи кредита предсрочно изискуем. В случая е установено, че спирането на плащанията като основание за предсрочна изискуемост на вземането е настъпила и е доказана към м.03.2010 г. дата, която отнесена към датата на подаденото от кредитора заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК(21.12.2010 г.) сочи на предприети от него активни действия спрямо длъжника в предвидения в чл.147, ал.2 ЗЗД шестмесечен срок. Заявеното от въззивника разбиране в жалбата, че след като неплатените вноски са за м.03. и м.04 2010 г., то кредитът е станал предсрочно изискуем на 11.04.2010 г. и в тази връзка преклузивния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД към 21.12.2010 г. (датата на подаване на заявлението) е изтекъл не се споделя от въззивния съд. Това е така, тъй като както вече се посочи, кредитът не се е трансформирал автоматично в предсрочно изискуем поради отсъствието на субективния елемент - упражнено от банката правомощие по чл.21 от договора. Ето защо шестмесечният преклузивен срок по чл. 147 ЗЗД не е изтекъл към 21.12.2010 г., на която дата Банката е подала заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
В смисъл на гореизложеното е и константната практика на ВКС в производство по чл.290 ГПК. В Р.№58/15.04.2009 г. на ВКС по т.д.№584/2008 г., ІІ т.о. е прието, че уговорената с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта на неплащане на две анюитетни вноски с настъпил падеж, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем, което може да стане и с молбата за издаване на изпълнителен лист за цялата сума, от който момент тече 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника. В същия см. са и Р.№92/16.06.2009 г. на ВКС по т.д.№467/2008 г., ІІ т.о.; Р.№111/25.03.2008 г. на ВКС по т.д.№803/2007 г., ІІ т.о.; Р.№540/21.07.2008 г. на ВКС по т.д.№169/2008 г., ІІ т.о.
С оглед изложеното до тук оплакванията на въззивника, че необосновано ЯРС е приел за доказано твърдението на ищеца (сега въззиваема страна) за настъпила предсрочна изискуемост на вземането, без последното да е доказано, както и необосновано не е приел твърдението му, че отговорността му като поръчител се е погасила, поради изтичане на преклузивния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД се приеха от въззивния съд за неоснователни и се оставиха без уважение.
Районния съд, като е достигнал до същите правни изводи, е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и при условията на чл.271, ал.1 от ГПК, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право да й се присъдят разноски за въззивната инстанция. Въззивния съд не присъжда в полза на въззиваемата страна „Обединена Българска Банка” АД разноски поради липса на надлежно искане и на доказателства за сторени разноски.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №78/08.02.2012 г., постановено по гр.д.№2809/2011 г. по описа на ЯРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
