Всяко физическо лице, може да подаде молба, независимо от сумата на задължението, и независимо дали длъжникът е платежоспособен или несъстоятелен. Молбата трябва да бъде подадена в съда, обслужващ района по местоживеене на длъжника.

С подаването на молба от длъжника, всички вписани кредитори преустановяват опитите си да съберат дължимите им вземания. Това преустановяване възниква автоматично, без да е необходимо правно действие, макар че съдът обикновено уведомява кредиторите за подаването на молба. Преустановяването е в сила от момента на подаване на молбата, дори и кредиторите да бъдат уведомени по-късно. За времето, в което преустановяването е в сила, кредиторите по принцип не могат да започнат или да продължат дела срещу длъжника за взимане на задълженията. Съдебни дела, действия за запор, дори и телефонни обаждания на длъжника, трябва да бъдат преустановени.

Съдът назначава попечител, който да се разпорежда с делото и да ликвидира активите.Обикновено попечителят организира среща с кредиторите, на която присъстват длъжникът, адвокатът на длъжника и кредиторите, обяснява общественикът.

Ако реално излязат всички просрочени кредити, това ще има отражение върху дейността на банките и ликвидността на някои от тях ще бъде нарушена, убеден е Ганчев. При изпадане в неплатежоспособност отговорност носи не само физическото лице, но и банката или небанковата институция, която му е дала кредит. Според него приемането на закон за частния фалит е необходим, защото има съвсем добросъвестни кредитополучатели, които си плащат до момента, в който не изпаднат в неплатежоспособност заради конкретна икономическа ситуация, например безработица. И в този случай биват осъждани за огромни суми, надхвърлящи два или три пъти размера на дълга им към кредиторите по главницата. Така те стават пожизнени длъжници.

Едно физическо лице може да обяви фалит, когато то е спряло да плаща задълженията сиповече от 90 дни, а размерът на съвкупните му задължения към кредитори и доставчици на комунални услуги надхвърля стойността на притежаваните от него имущество и други активи,т.е. под някаква форма ще се направи преструктуриране на дълга на физическото лице. Според сега действащото законодателство и договорите между кредиторите и длъжниците, вземания с просрочие над 90 дни стават автоматично изискуеми.

Такъв закон трябва да се въведе и у нас, съгласен е консултант Енчо Коринов. Той обаче твърди, че от него ще се възползват ограничен брой лица (както става с предбрачния договор) и както във всяка друга област, ще има злоупотреби. Проблемът със злоупотребите ще се решава от практиката.

Идеята е много добра,но както винаги, и този закон ще бъде направен като всички предишни. Има няколко положения, в чиито обхват ще попадне – работещ (донякъде и с много условности) и неработещ. Още в самото си начало ще бъде направен така, че да влиза в конфликт с други превръзки на законите и ще трябва да се поправя(неизвестно след колко време и чии сфери на лобистки интереси ще надделеят). У нас това е правило, а не изключение.

За да се предпазят банките от измами, е необходимо да ползват определена база данни, но само при определени условия, за да няма злоупотреба с вътрешна информация и то - само до определено ниво. Така много бързо картинката става ясна. Най-голям интерес добре работещ закон да не бъде приет имат лицата, чиито интереси ще бъдат засегнати.  Но от всички групи най-доволни от всяка ситуация са само адвокатите. Досега няма адвокат, който е загубил дело – винаги го губи негово величество клиентът, обобщава специалистът.

В Европа има работеща съдебна система, което е гаранция за справедлив процес. Когато съдия разреши фалит на частно лице, той го помилва и осъждакоректните му кредитори на загуба.

Банките ще продават кредити с висока цена, за да могат да покрият загубите от неизплатените заеми, прогнозира брокерът. В България няма как да бъдат създадени работещи механизми за защита на банките от некоректни клиенти.